Аполо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
Ред 1:
{{към пояснение|Аполо|Аполо (пояснение)}}
<table border="1" width="310" cellpadding="2" cellspacing="0" align="right">
 
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver"> '''ПРОГРАМА АПОЛО''' </th></tr>
<tr><td colspan="3"><{{center>|[[Картинка:Apollo program.svg|225п]]}}</td></tr>
</center></td></tr>
 
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Описание'''</th></tr>
<tr><td>'''Програма'''</td><td> Полет до [[Луна]]та </td></tr>
Line 11 ⟶ 8:
<tr><td>'''Националност'''</td><td> {{flagicon|USA}} [[САЩ]] </td></tr>
<tr><td>'''Изпълнител'''</td><td> [[Картинка:NASA logo.svg|22п]] НАСА </td></tr>
 
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Технически данни за ракетата-носител'''</th></tr>
<tr><td>'''Модел'''</td><td> [[Saturn V]] </td></tr>
Line 23 ⟶ 19:
<tr><td>'''Полезен товар [[Ниска земна орбита|НЗО]]'''</td><td> 118 000 kg </td></tr>
<tr><td>'''Полезен товар ЛО'''</td><td> 47 000 kg </td></tr>
 
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Технически данни за космическия кораб'''</th></tr>
<tr><td>'''Име'''</td><td> Аполо </td></tr>
Line 33 ⟶ 28:
<tr><td>'''Маса'''</td><td> 30 332 kg </td></tr>
<tr><td>'''Автономност'''</td><td> 14 денонощия </td></tr>
 
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Технически данни за лунния модул'''</th></tr>
<tr><td>'''Предназначение'''</td><td> Кацане на [[Луна]]та </td></tr>
Line 44 ⟶ 38:
<tr><td>'''Автономност'''</td><td> над 3 денонощия </td></tr>
</table>
 
'''Аполо''' (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''Apollo''}}, на [[Български език{{lang-bg|български]]: ''Аполон''}}) е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на [[Луна]]та и връщането им обратно. Обхваща периода от [[1961]] до [[1972]] г. Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците [[Аполон]] (на [[гръцки|старогръцки]]: ''Ἀπόλλων''). Името е предложено в началото на [[1960]] г. от ''Ейбръхам Силвърстейн'' – [[мениджър]] на [[НАСА]]. Според него то е подходящо за такава мащабна програма. Това име получават и космическите кораби на [[САЩ]] от трето поколение, използвани както в програмата, така и за пилотирани космически полети след нейното приключване.
 
== История ==
Line 70 ⟶ 65:
== Стойност на програмата ==
Проектът „Аполо“ е предизвикателство, безпрецедентно по отношение на технологията и организацията. Конструирането и производството на два нови двигателя с невиждана мощност и [[космически кораб]] с голяма сложност и изискване за висока надеждност (вероятност за загуба на екипажа – по-малко от 0,1%), както и много стегнат график (8 години между началото на програмата и крайния срок, определен от президента [[Джон Ф. Кенеди|Кенеди]]), налагат изключителна организация и немислимо до този момент финансиране. Пикът е достигнат през [[1966]] г., когато НАСА получава финансова инжекция в размер на 5,5% от федералния бюджет. Изпълнението на програмата става възможно с мобилизиране на всички заинтересовани лица на всички нива и разработване на принципно нови организационни методи (системно планиране, управление на кризи, управление на проекти), които по-късно стават основни в света на бизнеса. В таблицата е показан бюджетът на НАСА през годините, в които се работи по лунната програма, така както е представен в отчета пред Бюджетната комисия на [[Конгрес на САЩ|американския Конгрес]] в края на [[1969]] г.:
 
<center>
{| class="wikitable" style="text-align:center; width:100%;"
|+ Бюджет на НАСА от [[1959]] до [[1970]] <small>( в милиарди [[щатски долар|долари]] )</small>
|-
Line 86 ⟶ 81:
| 0,2 || 0,5 || 0,9 || 1,4 || 2,8 || 4,3 || 5,3 || 5,5 || 3,1 || 2,4 || 2,1 || 1,7
|}
 
</center>
Тестовете са от съществено значение в програмата, а те представляват около 50% от общия обем на работа. Модерна [[компютър]]на технология позволява за първи път в историята на космонавтиката автоматично да се направи поредица от тестове и запис на измерванията на стотици параметри (повече от 1000 при ракетата-носител [[Сатурн V]]). Това позволява на [[инженер]]ите да се съсредоточат върху тълкуването на резултатите и допринася за съкращаване на производствените срокове. Построени са уникални стендове за наземни огневи и аеродинамични изпитания, които поглъщат огромен финансов ресурс. По-късно тези стендове са използвани за изпитанията на бустерите в програмата [[Space Shuttle]] – [[космически кораб]] на [[САЩ]] от четвърто поколение. Строителството на [[Лунен модул|лунния модул]] се забавя с една година поради непредвидено нарастване на неговите размери и маса. Всички тези фактори оскъпяват допълнително и без това изключително скъпата програма. Голяма част от общия бюджет на НАСА покрива косвени разходи и загуби, предизвикани от неизбежни забавяния в отделните етапи на програмата. Към [[1970]] г. общите разходи по програмата надхвърлят 22 млрд. [[щатски долар|долара]]. След последните лунни мисии в края на [[1972]] г. разходите достигат 25,5 млрд. [[щатски долар|долара]], което, преизчислено по курс към [[2013]] г. прави над 165 млрд. [[щатски долар|долара]].
 
Line 192 ⟶ 187:
=== Представяне на групите ===
{{основна|[[Списък на астронавти по селекция]]}}
 
<center>
{| class="wikitable" style="text-align:center; width:100%;"
|+ Сравняване на групите според количествени показатели
|-
Line 223 ⟶ 218:
| – || 2 || 1 || – || –
|}
 
</center>
[[File:Surveyor NASA lunar lander.jpg|мини|200п|''Космическият апарат [[Сървейър]]'']]