Давид Рикардо: Разлика между версии

| име -оригинал = ДавидDavid РикардоRicardo

Основните положения в неговите теории:

# Главната задача на политическа икономика е да определи закони, управляващи разпределението на доходите (“продукта на земята”, националния доход) между трите класи;

# Държавата не трябва да се намесва нито в производството, нито в размяната, нито в разпределението. Държавната политикатаполитика трябва да е изградена на икономически принципи, а основният способ за взаимодействие на държавата с населението трябва да се свежда до данъчното облагане. Но данъците не трябва да са големи, тъй като ако голяма част от капитала се изземе от оборота, то резултатът ще е нищета на голяма част от населението, тъй като единственият източник на ръст на богатството е потреблението.;

# Движеща сила на общественото развитие е личният интерес – обществото е съвкупност от “егоисти”, които нямат други грижи освен личните си интереси и на тях им е чужд стремежът за общото благо и щастие;.

=== Теория за разпределението на доходите ===

[[File:Ricardo - Opere, 1852 - 5181784.tif|thumb|180px|''Works'', 1852]]
Според него съществуват три основни класи, едни от които движат общественото развитие – бизнес класата, коиточиито членове осъществяват промишлената революция, земевладелците и работници и съответстващите им три вида доходи:

'''Рентата''' за него е онзи дял от продукта на земята, който се плаща на земевладелеца, а източник на рентата – прилагания към земята труд. Тъй като обаче земята е ограничена, и в определен момент се налага обработката на второкачествени и по-неплодородни земи, стойността на селскостопанските продукти се определятопределя от труда, вложен в най-некачествените земи. Тези земи не носят рента, а само средна печалба от вложения труд. В по-плодородните участъци се стига до печалба над средната, като тази добавъчна печалба се присвоява от собствениците на по-плодородните земи. Изводът е, че рентата представлява разликата между издръжките на производството в най-лошокачествените участъци (определящи естествената цена) и по-плодородните участъци земя.

=== Теория за стойността ===

Рикардо разграничава потребителна стойност и разменна стойност на стоките и съзнава, че полезността на стоките не може да служи за мярка на тяхната разменна стойност. Примерно водата и въздухавъздухът, които притежават изключителна полезност за човека, са с нищожна разменяемост, обратното –е при златото и среброто.

Стоката, произведена с голяма трудност, винаги струва повече отколкото стока, произведена с по-голяма лекота, даже ако всички хора мислят, че тя е по-полезна от първата. /(За разлика от [[Жан-Батист Сей]], който счита че полезността е регулатор на стойността/.)

=== Теория за сравнителните предимства ===

По отношение на външната търговия, Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм и е за пълна свобода на външната търговия. Външната търговия според него трябва да се основава на международно географско разделение на труда. Страните трябва да се специализират в производството на дадени стоки според своите ресурси и условия.

Понижаването на цените води до засилване на износа. ТърговскияТърговският баланс постепенно се превръща от пасивен в активен. Ако търговията е свободна, то пасивнияпасивният търговски баланс не може да се задържи дълго в една страна. При свободна международна обмяна не може да има нито излишно, нито достатъчно количество пари.