Давид Рикардо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име -оригинал = ДавидDavid РикардоRicardo
| име-оригинал =
| категория = икономист
| описание = английски икономист
Line 9 ⟶ 8:
| починал-място = Гатком-Парк, [[Глостършър|графство Глостършър]], [[Великобритания]]
| националност = натурализиран англичанин, потомък на португалски [[сефаради]]
| брак = Присила Ан Уилкинсън
| деца = 8
| вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист
| област = [[Икономика (наука)|Икономика]]
Line 23 ⟶ 24:
 
'''Давид Рикардо''' или '''Дейвид Рикардо''' ({{lang-en|David Ricardo}}) е английски [[икономист]], един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и същевременно опонент на [[Адам Смит]]. Големи са неговите заслуги за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение е ''„За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“'' (1817 г.).
==Животопис==
Дейвид Рикардо произхожда от семейството на испански евреи, напуснало [[Испания]] заради репресии на верска основа и установило се, първо в [[Холандия]], а после в [[Англия]]. <ref>Икономически теории, Бекярова, Пипев и Велев, "Хермес"-Пловдив, 2009 г., с. 189-190</ref>
 
== Биография ==
==Основни идеи и възгледи==
Дейвид Рикардо произхожда от семейството на испански евреи, напуснало [[Испания]] заради репресии на верска основа и установило се, първо в [[Холандия]], а после в [[Англия]]. <ref>Икономически теории, Бекярова, Пипев и Велев, ''Икономически теории'', "Хермес"-Пловдив, 2009 г., с. 189-190.</ref>
 
== Основни идеи и възгледи ==
Давид Рикардо е привърженик на концепцията за икономически либерализъм, недопускащ никакво държавно вмешателство в икономиката и предполагащ свободно предприемачество и свободна търговия.
 
Основните положения в неговите теории:
# Главната задача на политическа икономика е да определи закони, управляващи разпределението на доходите (“продукта на земята”, националния доход) между трите класи;
# Държавата не трябва да се намесва нито в производството, нито в размяната, нито в разпределението. Държавната политикатаполитика трябва да е изградена на икономически принципи, а основният способ за взаимодействие на държавата с населението трябва да се свежда до данъчното облагане. Но данъците не трябва да са големи, тъй като ако голяма част от капитала се изземе от оборота, то резултатът ще е нищета на голяма част от населението, тъй като единственият източник на ръст на богатството е потреблението.;
# Движеща сила на общественото развитие е личният интерес – обществото е съвкупност от “егоисти”, които нямат други грижи освен личните си интереси и на тях им е чужд стремежът за общото благо и щастие;.
 
=== Теория за разпределението на доходите ===
[[File:Ricardo - Opere, 1852 - 5181784.tif|thumb|180px|''Works'', 1852]]
Според него съществуват три основни класи, едни от които движат общественото развитие – бизнес класата, коиточиито членове осъществяват промишлената революция, земевладелците и работници и съответстващите им три вида доходи:
#* земевладелци — [[рента]];
#* собствениците на парите и капитала, необходим за обработката на тази земя — [[печалба]];
#* работници, обработващи земята — [[заплата]].
 
Заслугата на Рикардо е, че изследва количествените закономерности и зависимостта между трите вида доход.
 
'''Рентата''' за него е онзи дял от продукта на земята, който се плаща на земевладелеца, а източник на рентата – прилагания към земята труд. Тъй като обаче земята е ограничена, и в определен момент се налага обработката на второкачествени и по-неплодородни земи, стойността на селскостопанските продукти се определятопределя от труда, вложен в най-некачествените земи. Тези земи не носят рента, а само средна печалба от вложения труд. В по-плодородните участъци се стига до печалба над средната, като тази добавъчна печалба се присвоява от собствениците на по-плодородните земи. Изводът е, че рентата представлява разликата между издръжките на производството в най-лошокачествените участъци (определящи естествената цена) и по-плодородните участъци земя.
 
'''Печалбата''' според Рикардо е най-важната мотивация за движението и натрупването на капитала и икономическото развитие.
Line 49 ⟶ 53:
Според Рикардо пазарната цена на труда винаги се колебае около неговата естествена цена.
 
=== Теория за стойността ===
Основен принцип на разменната стойност: ''Заключеният в стоката труд определя нейната разменност''.
 
Line 56 ⟶ 60:
Грешка на Рикардо е, че смята, че капиталът не създава стойност, а неговата стойност само се пренася върху стойността на продукта, който е създаден с помощта на този капитал.
 
Рикардо разграничава потребителна стойност и разменна стойност на стоките и съзнава, че полезността на стоките не може да служи за мярка на тяхната разменна стойност. Примерно водата и въздухавъздухът, които притежават изключителна полезност за човека, са с нищожна разменяемост, обратното е при златото и среброто.
 
Стоката, произведена с голяма трудност, винаги струва повече отколкото стока, произведена с по-голяма лекота, даже ако всички хора мислят, че тя е по-полезна от първата. /(За разлика от [[Жан-Батист Сей]], който счита че полезността е регулатор на стойността/.)
 
Рикардо смята, че стойността на някои редки стоки се отличава от разбирането за стойността на масовите стоки и тя се определя не от труда вложен за тяхното производство, а от тяхната рядкост или оскъдност. Към тази група причислява редки статуи, картини, монети, вина, [[антики]]. Количеството на такива стоки не може да се увеличи с никакъв труд. Тези стоки винаги имат висока стойност.
 
=== Теория за сравнителните предимства ===
По отношение на външната търговия, Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм и е за пълна свобода на външната търговия. Външната търговия според него трябва да се основава на международно географско разделение на труда. Страните трябва да се специализират в производството на дадени стоки според своите ресурси и условия.
 
Понижаването на цените води до засилване на износа. ТърговскияТърговският баланс постепенно се превръща от пасивен в активен. Ако търговията е свободна, то пасивнияпасивният търговски баланс не може да се задържи дълго в една страна. При свободна международна обмяна не може да има нито излишно, нито достатъчно количество пари.
 
== Библиография ==
* ''The High Price of Bullion, a Proof of the Depreciation of Bank Notes'' (1810)
* ''Essay on the Influence of a Low Price of Corn on the Profits of Stock'' (1815)
* ''On the Principles of Political Economy and Taxation'' (1817)
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* {{Gutenberg author | id=Ricardo,+David | name=Давид Рикардо}}
 
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Рикардо, Давид}}
[[Категория:Английски икономисти]]
[[Категория:Английски бизнесмени]]
[[Категория:Икономисти от класическата школа]]
[[Категория:Класически либерализъм]]
[[Категория:Евреи в Обединеното кралство]]
[[Категория:Сефарадски евреи]]
[[Категория:Родени в Лондон]]