Разлика между версии на „Веселиново (област Шумен)“

снимки
(→‎Личности: + 2 снимки)
(снимки)
 
== География ==
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]]. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат ([[Ришки проход|Ришкия проход]]). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на [[Голяма Камчия]]. Районът е карстов[[карст]]ов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
 
== История ==
Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки , късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.<ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.2</ref> До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>
 
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>
 
== Население ==
|align="left"|Не отговорили || 2 || 0.33
|}
 
== Обществени институции ==
[[File:Veselinovo (Shumen) mayor office.jpg|right|thumb|Кметството на с. Веселиново]]
[[File:Veselinovo (Shumen) chitalishte.jpg|right|thumb|Читалище „Съзнание – 1927“]]
* Кметство
{{основна|* [[Народно читалище „Съзнание-1927“}}]]
 
== Културни и природни забележителности ==
[[File:Veselinovo-Shumen--Black-kukeri-group.jpg|thumb|210px|Черните кукери]]
{{основна|Народно читалище „Съзнание-1927“}}
[[File:Veselinovo-Shumen--Black-kukeri-group.jpg|thumb|210px|Черните кукери]]
; Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група [["Черните кукери"]]. Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на [[Руско-турската война]]. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. <ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново, 2016, стр.5 </ref>Характерното за тях е, че те са единствените черни [[кукери]] в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и [[цървули]]. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени [[сабя|саби]].<ref>Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново,Издание на библиотека към НЧ"Съзнание-1927" с. Веселиново,2016, стр.5 </ref>
{{Основна|Скока (природна забележителност, област Шумен){{!}}Скока}}
Южно от селото се намира естествената природна забележителност [[Скока (природна забележителност, област Шумен)|Скока]]. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът ''Скока'' наричан още ''Веселиновски водопад''.
 
В землището на селото се намира тракийското светилище [["Софрата"]]
 
== Личности ==
[[File:Veselinovo (Shumen) Zhelyu Zhelev home.jpg|right|thumb|Родният дом на Президента д-р Желю Желев]]
* [[Желю Желев]] (1935-2015) - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС. На 07.11.2017 г. четиримата президенти на България - действащият държавен глава Румен Радев и предшествениците му Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов се събираха заедно, за да отдадат почит на д-р Желю Желев като откриха паметната плоча пред дома му.<ref>news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-pametna-plocha-na-prezidenta-zhelyu-zhelev</ref>
*Гинка Янева Георгиева, родена на 14.10.1938 г., загинала, отнесена от порой на 30.11.1956 г. Само на 18 години заминава в с. Данаджълар, общ Ардино да работи като учителка.<ref> ТАХИРОВ,Хюсеин,в. "Нов живот",2017 </ref>
 
* Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-та одринска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.</ref>
<!-- == Литература == -->
== Други ==
{{Основна|Източно-балканска свиня}}
Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично- чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната [[Източно-балканска свиня]], отглеждана при пасищни условия.
 
Интересен е и говораговорът на населението. Причислен е към [[Върбишки говор|Върбишкия говор]], който спада към преходните балкански говори.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_2.htm#prehodni_balkanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120]</ref>
 
== Източници ==