Мадарски конник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка |
м Disambiguated: Херос → Тракийски конник |
||
Ред 35:
Най-близките успоредици на мадарската композиция са скалните релефи и сребърни съдове в [[Персия]] от времето на [[Сасанидска империя|сасанидските царе]]. Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на [[Първата българска държава]]. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан [[Тервел]] ([[701]] – [[721]] г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, [[Юстиниан II]], [[Кормисош]] и [[Омуртаг]]. Според [[Фьодор Успенски|Ф. И. Успенски]] Мадарския релеф е „най-древен и интригуващ старобългарски паметник“ и въпреки, че го определя като „изключително уникален“, то според руския учен в [[Равена]] има подобен паметник с релефно изображение на конник<ref>Успенски, Ф. Старо-болгарская надпись Омортага. – ИРАИК. 1901, 6, 228</ref>.
Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, [[капища]], дворцови и жилищни сгради, и други постройки<ref>Иван Иванов. Опит за идейна възстановка на някои детайли от релефа Мадарски конник. В: (Ред. Васил Гюзелев и др. ) Пътуванията в Средновековна България. Материали от Първата национална конференция ”Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм“. Шумен, 8 – 11. 05. 2008 г. Съюз на учените в България. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научноизследователски център по византинистика. Изд. Абагар. Велико Търново. 2009, с. 214 – 229</ref>. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена ''„Пещерата на нимфите“'', където в [[древност]]та [[траки]]те са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на [[Зевс]], [[Херакъл]], [[Дионис]], [[Кибела]], на тракийския конник-герой [[Тракийски конник|Херос]] и други. Според специалисти по [[петрология]], лъвът в барелефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и [[петрология|петрологичните]] изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според [[Рашо Рашев]] може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос“<ref>Рашев, Р. Мадарският конник – стари и нови въпроси. – Исторически преглед, 1998, 3 – 4, 192 – 204</ref>.
=== Надписи ===
| |||