Сиамун: Разлика между версии

'''Сиамун''' (''Netjerkheperre-setepenamun Siamun''), букв. ''Син на [[Амон]]'', е [[фараон]] от [[Двадесет и първа династия на Древен Египет|21-ва династия]]. В списъка на [[Манетон]] фигурира с името ''Psinachês'', властвал 9 години, вероятно сгрешено, тъй като Сиамун всъщност е управлявал поне 17 години <ref>Norbert Dautzenberg, ''On the identity of King Psinaches'', GM 240 (2014), pp. 115-118</ref>, ок. 986 – 967 г. пр.н.е. или 978 - 959 г. пр.н.е.

Произхода на Сиамун е неясен, но не е отхвърлена вероятността да е син или друг родственик на неговия предшественик [[Осоркон Стари]], или на друг владетел от династията. Според други теории Сиамун е женен за дъщеря на Осоркон Стари <ref>Chris Bennett, ''Queen Karimala, Daughter of Osochor?'' GM 173 (1999), pp.7-8</ref>

Сиамун е първият владетел в историята на Египет, при който е засвидетелствано названието „Фараон“, (''Per aa'', букв. „голям дом“ или „палат“), като официална титла върху надписи<ref>Thomas Schneider: ''Lexikon der Pharaonen.'' Düsseldorf 2002, p. 23.</ref>, като официална титла върху надписи.

Наред с [[Псусенес I]], Сиамун е най-значителният фараон от династията. При неговото управление Египет води активна външна политика за пръв път от няколко века. Той воюва успешно срещу [[филистимци]]те, които побеждава и изтласква от крайбрежието на [[Палестина]] към пустинята<ref>Bernd Ulrich Schipper: ''Israel und Ägypten in der Königszeit''. Göttingen 1999, p. 23</ref>. Така са подсигурени сухопътните транспортни връзки на Египет с [[финикийци|финикийските]] градове. Сиамун е съвременник на знаменитите [[Давидово царство|еврейски царе]] [[Давид]] и [[Соломон]], с които поддържа добри отношения и вероятно сключва съюз <ref>Alberto R. Green , ''Solomon and Siamun: A Synchronism entre Early Dynastic Israel and the Twenty-First Dynasty of Egypt'' , Journal of Biblical Literature , Vol. 97, n. 3, 1978</ref> срещу филистимците. Може би превзема [[Ханаан|ханаанитската]] крепост [[Гезер]] <ref>K.A. Kitchen, ''On the Reliability of the Old Testament'', William B. Eеrdmans Publishing, 2003. p.108-9.</ref>, която дава на Соломон. Според [[Стария завет]] (3 Царе 9:16), фараона дава на Соломон една от своите дъщери като жена. Отношенията между Египет и Израел в този период, все пак остават полу-хипотетични и не са възприети като безспорен факт от всички египтолози <ref>Chavalas, Mark W. (Spring 2001).: ''"Review of David, Solomon and Egypt: A Reassessment by Paul S. Ash"''. Journal of Biblical Literature. 120 (1): p. 152</ref> <ref>Lipinski, Edward (2006).: ''On the Skirts of Canaan in the Iron Age(Orientalia Lovaniensia Analecta)''. Leuven, Belgium: Peeters. pp. 96–97</ref>.

Необичайно за този период е мащабното строителство на Сиамун, който издига нов храм на [[Амон]] в [[Мемфис]]. По негово време е разширен храма на Амон в Танис <ref>Nicolas Grimal, A History of Ancient Egypt, Blackwell Books: 1992, pp.318</ref>. Погребението на Сиамун не е потвърдено със сигурност, но учените предполагат че е положен в гробницата на Псусенес I (NRT III, отворена през 1939 г.) в Танис <ref>Bill Manley (ed.), ''"The missing tombs of Tanis"'', The Seventy Great Mysteries of Ancient Egypt, Thames & Hudson Ltd. p.97</ref>, ако се съди по намерените там 374 [[ушебти]] (шабти) с неговото име. Заради влажния климат в Долен Египет, [[мумия]]та приписвана на Сиамун е изгнила до скелет <ref>Liliane Aubert, ''Tanis, l'or des Pharaons'', Paris, Association Française d’Action Artistique, 1987, p. 134</ref>, а намерените артефакти са доста скромни.