Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добавен източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| общомедия =
}}
'''Заха̀рий Христович Зогра̀ф''' е [[България|български]] [[живописец]] от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]].
== Биография == Син е на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф. Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]], [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в [[аязмо]]<nowiki/>то на [[асеновград]]<nowiki/>ската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в църквите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847–1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851–1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Стенописи на Захарий Зограф в светогорския манастир Лавра. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 1, 1956, 33-94; Тодоров, Г. Три икони на Захарий Христович във Великата Лавра. – Изкуство/Art in Bulgaria, 43-44, 1997, 59-61; Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2010.</ref>
Line 32 ⟶ 35:
Image:Zahari Zograf - Portret na Hristiania Zografska.jpg|Портрет на Християния Зографска (ок. 1840)
</gallery>
== Бележки ==▼
<references/>▼
== Изследвания ==
Ред 54:
* Йонко Бонов, [http://www.pravoslavie.bg/История/200-години-от-рождението-на-Захарий-Зограф „200 години от рождението на Захарий Зограф“], pravoslavie.bg, 1 ноември 2010 г.
* Георги Караманев, [http://www.spisanie8.bg/рубрики/личности/744-лебедозата-песен-на-захарий-зограф.html „Лебедовата песен на Захарий Зограф“], сп. „Осем“, август 2011
▲== Бележки ==
▲<references/>
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119495643|LCCN=n82079080|VIAF=84224372|ISNI=0000 0001 1772 7175|SUDOC=163235562|BNF=cb14944132z}}
| |||