|
== История ==
=== В Османската империя ===
В 15XV век в ''Брезница'' са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пресница'' (Presnitca) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]</ref>.
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Брезница има 620 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.]</ref>
В началото на 20XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - 65 патриаршистки и 45 екзархийски.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=875&Itemid=369 Μπρέσνιτσα]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp 182-183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>
Брезница пострадва от нападения на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски чети]] в 1905 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 211.]</ref>
|
