Емпайър Стейт Билдинг: Разлика между версии

| картинка-описание = Empire State Building

Проектирана от архитекта [[Уилям Ламб (архитект)|Уилям Ламб]] и завършена през 1931 година, сградата е с височина на покрива 380 метраm и обща височина 443,2 метраm, включваща нейната [[антена]]. Нейното наименование идва от „Емпайър Стейт“ („Имперски щат“), прозвище на щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. В продължение на десетилетия след построяването си е най-високата сграда в света. Към 2017 година сградата е 5-тият по височина завършен небостъргач в Съединените щати и 28-ият в света, както и 6-тата по височина свободно стояща конструкция в [[Америка]].

Мястото на „Емпайър Стейт Билдинг“, от западната страна на [[Пето авеню]], между Тридесет и трета и Тридесет и четвърта улица, в началото на XVIII век е част от [[ферма]]. В края на 20-те години на XIX век тя става собственост на видния предприемач [[Джон Джейкъб Астор]], чиито наследници построяват на мястото през 90-те години първия хотел „Уолдорф-Астория“. През 20-те години на XX век семейство Астор продават остарелия хотел и теренът става собственост на „Емпайър Стейт“, предприятие, в което участват и бизнесменът [[Джон Джейкъб Раскоб]] и бившият губернатор на Ню Йорк [[Ал Смит]]. Първоначалните планове за „Емпайър Стейт Билдинг“ са за 50-етажна офисна сграда, но в окончателния проект се стига до 86 етажа, 380 метраm височина и мачта за [[дирижабъл|дирижабли]] на върха. По този начин тя би била най-високата сграда в света, изпреварвайки „[[Крайслер Билдинг]]“ и „[[40 Уол Стрийт]]“, два други небостъргача, строящи се по същото време в Манхатън.

Емпайър Стейт Билдинг се намира на западната страна на [[Пето авеню]] №350 в квартала [[Мидтаун Манхатън|Мидтаун]], [[Манхатън]], между 33-та и 34-та улица. Сградата е толкова голяма, че (както и още 42 сгради в Ню Йорк Сити) има свой собствен пощенски код, – 10118<ref name=bi-facts>{{cite web | last=Verrill | first=Courtney | title=14 weird facts that you probably didn't know about the Empire State Building | website=Business Insider | date=May 1, 2016 | url=http://www.businessinsider.com/weird-facts-about-the-empire-state-building-2016-4 | access-date=October 22, 2017}}</ref><ref name=amny-facts>{{cite web | title=The plane crash of '45, more Empire State Building secrets | website=am New York |publisher=Newsday | date=April 25, 2016 | url=https://www.amny.com/secrets-of-new-york/secrets-of-the-empire-state-building-as-it-celebrates-85-years-1.11717454 | access-date=October 22, 2017}}</ref> и е една от 43 сгради в Ню Йорк Сити, която има свой собствен пощенски кодд.<ref>{{cite web | title=One World Trade Center Won't Get an Exclusive Zip Code: USPS Officials |first=Jonathan |last=Sederstrom | website=Commercial Observer | date=September 18, 2012 | url=https://commercialobserver.com/2012/09/the-vanity-zip/ | access-date=October 22, 2017}}</ref> Районът на юг и запад има и други важни забележителности, една от тях е [[Медисън Скуеър Гардън]]. Един блок на изток от Емпайър Стейт Билдинг, на [[Медисън авеню]] и 34-та улица, се намира библиотеката за наука, индустрия и бизнес на [[Нюйоркска обществена библиотека|Нюйоркската обществена библиотека]].

[[Файл:The Waldorf and The Astoria Hotels, New York City c1915.jpg|мини|300п|Хотелите Уолдорф и Астория хотели, около 1915 г.]]

Оригиналните собственисобственици на ферма в района са Мери и Джон Мъри<ref>{{cite book|last1=McCarthy|first1=James Remington|last2=Rutherford|first2=John|year=1931|title=Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria|publisher=Harper|url=http://hdl.handle.net/2027/mdp.39015002634015|ref={{sfnref|McCarthy and Rutherford|1931}}}}</ref><ref name=nyt19310502>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/05/02/102231333.pdf|title=TOWER SITE PART OF $2,400 FARM; 20-Acre Tract in 1799 Was the Scene of Fights With British-- Sold for $10,000 in 1805.|last=|first=|date=May 2, 1931|work=The New York Times|access-date=October 23, 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref>

Най-ранният регистриран съществен акт е по време на [[Американската война за независимост]], когато войските на генерал [[Джордж Вашингтон]] се оттеглят от британците след битката при Кип<ref name=nyt19310502 />. През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана от между днешните Медисън авеню, 36-та улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън е казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата<ref name=nyt19310502 />. През 1826 г. [[Джон Джейкъб Астор]], първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500<ref name="Craven2009">Craven, Wayne (2009). [https://books.google.com/books?id=1BrBHQfpEcAC&pg=PA35#v=onepage&q&f=false Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company]. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5.</ref><ref>{{cite book | last=Lewis | first=N.P. | title=The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning | publisher=John Wiley & Sons, Incorporated | year=1916 | url=https://books.google.com/books?id=PjVUAAAAMAAJ&pg=PA400 | access-date=October 21, 2017 | page=400}}</ref>. Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.

Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън първоначално възнамерява да построи 25-етажна офис сграда на мястото на Уолдорф-Астория. Председателят на компанията Флойд де Л. Браун плаща 100 000 долара от необходимотонеобходимата плащанесума от 1 милион долара, за да започне строителството, като обещава, че разликата ще бъде платена по-късно. Браун взима назаем 900 000 долара от банка, но просрочва заема.<ref name="WW">{{cite book |title=Building the Empire State |last=Willis |first=Carol |last2=Friedman |first2=Donald |publisher=W.W. Norton |year=1998 |isbn=978-0-393-73030-2 |location=New York |pages= |ref=harv}}</ref> Планът преминава през петнадесет версии, преди настоящият план да бъде одобрен.

След това земята е препродадена на корпорацията Емпайър Стейт, представляваща група от богати инвеститори, включващи Луис Кауфман, Елис Ърл, Джон Раскоб, Колман дьо Пон и Пиер дьо Пон. Основен участник в нея е [[Джон Джейкъб Раскоб]], заемал преди това ръководни постове в [[Дюпон]] и [[Дженеръл Мотърс]] и една от водещите фигури в националната организация на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]]. Алфред Смит, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на САЩ, чиято кампания през 1928 г. е ръководена от Раскоб, е назначен за ръководител на компанията<ref name="WW" />. Групата купува и земя наблизо, така че разполагат с 2 декара (1 хектар), необходими за базата на кулата, като комбинираният парцел е с дължина 130 метраm и дължина 61 метраm. Консорциумът е обявен пред обществеността през август 1929 г.

Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро [[Шрейв, Ламб и Хармън]], сключен е договор за създаване на дизайна на сградата. Водещият архитект на проекта [[Уилям Ламб (архитект)|Уилям Ламб]] описва изискванията на инвеститора така: „Заданието съдържаше няколко реда: фиксиран бюджет, не повече от 8,50 метраm между прозорците и коридорите и колкото може повече етажи. Фасада от варовик и дата на завършване на работите 1 май 1931 г., което означаваше година и половина от началото на проектирането.“<ref name="Jones">{{cite book | last = Jones | first = Will | year = 2004 | title = New York | publisher = Maxi-Livres | location = Paris | isbn = 2743451378 | lang = fr | ref = harv}}</ref> Ламб изработва чертежите на сградата само за две седмици, вдъхновен от [[Рейнълдс Билдинг]] в [[Уинстън-Сейлъм]], [[Северна Каролина]], също проект на Шрейв„Шрейв, Ламб и ХармънХармън“, и от [[Карю Тауър]] в [[Синсинати]] на архитекта [[Уолтър Алшлагер]]. Кулата е проектирана отгоре надолу<ref>{{cite book | last=Willis | first=Carol |author-link=Carol Willis (architectural historian)| title=Form Follows Finance: Skyscrapers and Skylines in New York and Chicago | publisher=Princeton Architectural Press | year=1995 | isbn=978-1-56898-044-7 | url=https://books.google.com/books?id=8ITT7GXSQnIC | ref=harv | access-date=October 23, 2017}}</ref>, давайки ѝ „форма на молив“.<ref>{{cite book |title=The Empire State Building: The Making of a Landmark |last=Tauranac |first=John |author-link=John Tauranac|publisher=Scribner |year=2014 |isbn=978-0-684-19678-7 |location=New York |pages= |ref=harv}}</ref>

Първоначалният план на сградата е от 50 етажа, но по-късно се увеличава на 60 и след това на 80 етажа. Докато плановете се финализират, започва интензивна надпревара в Ню Йорк за титлата „най-високата сграда в света“. „Уол Стрийт“ № 40 (тогава сградата на банката Манхатън) и [[Крайслер Билдинг]] в Манхатън си съперничат за това отличие и вече са в процес на изграждане, когато започва работата по Емпайър Стейт Билдинг. „Надпревара в небето“, както го наричат популярни медии по онова време, е индикация на оптимизма на страната през 1920-те години, подхранван от бума на строителството в големите градове. Плановете на „Уол Стрийт“ № 40 са ревизирани през април 1929 г. от 260 метраm на 282 метраm, което го прави най-високата сграда в света. През октомври 1929 г. сградата на Крайслер добавя своя стоманен връх от 185 метраm към покрива си, като го поставя на височина от 319 метраm и значително надминава височината на „Уол Стрийт“ № 40. Уолтър Крайслер осъзнава, че височината на кулата ще надхвърли височината на сградата на Емпайър Стейт Билдинг, като инструктира своя архитект Уилям Ван Ален да промени оригиналния покрив от закачен [[Романска архитектура|романски купол]] до тясна стоманена кула. Раскоб, който желае Емпайър Стейт Билдинг да е най-високият в света, преглежда плановете и добавя пет етажа, както и кула. На 18 ноември 1929 г. Смит придобива ново място, добавяйки 75 фута (23 метраm) към ширината на обекта на предложената офис сграда. Два дни по-късно той обявява актуализираните планове за небостъргача, които включват наблюдателна палубаплощадка на покрива на 86-я етаж на височина 320 метраm.

Изградената сграда ще бъде само с 1,2 метраm по-висока от сградата на Крайслер и Раскоб се страхува, че Крайслер може да се опита да прибегне към хитрост да добави към височината, и затова плановете са преработени за последен път през декември 1929 г. с 16-етажна, 62-метрова корона и 68 метраm площадка за [[дирижабъл]]. Височината на покрива достига 380 метраm, което прави Емпайър Стейт Билдинг най-високата сграда в света, дори без да се счита антената<ref>{{cite book | last=Bascomb | first=Neal | title=Higher: A Historic Race to the Sky and the Making of a City | publisher=Broadway Books | year=2004 | isbn=978-0-7679-1268-6 | ref=harv }}</ref>.

На 24 октомври [[Нюйоркската фондова борса]] претърпява внезапна финансова катастрофа, която бележи началото на десетилетието на [[Голямата депресия]]. Въпреки икономическия спад, Раскоб отказаотказва да прекрати проекта поради постигнатия до този момент напредък. Нито той, нито Смит, който няма инвестиции в акции, страдат финансово при катастрофата. По-голямата част от инвеститорите обаче са засегнати и в резултат на това през декември 1929 г. Емпайър Стейт Корпорейшън получава заем от 27,5 милиона долара от ''Metropolitan Life Insurance Company'', така че строителството да започне. Катастрофата на фондовия пазар довежда до липса на търсене на нови офис площи, но анулирането на проекта би довело до по-големи загуби за инвеститорите.

Изкопните работи за строежа на „Емпайър Стейт Билдинг“ започват на 22 януари 1930 годинаг., а изпълнението на първите конструкции – на 17 март. Броят на хората, работещи едновременно на строежа, достига до 3500 души,<ref name="Jones" /> като много от тях са европейски имигранти и индианци [[мохок]]. Те работят на две смени от по 12 часа. От времето на строителството са останали множество впечатляващи снимки на монтажниците, сглобяващи елементи на стоманената конструкция на стотици метри височина, често без никаква предпазна екипировка. По официални данни на обекта загиват петима работници, въпреки че Ню Йорк Дейли Нюз съобщава за 14 смъртни случая, а заглавие в социалистическото списание „Ню масис“ разпространява неоснователни слухове за 42 смъртни случая. Нито един от тези случаи не е по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност.<ref>{{cite web | last = Rosenberg | first = Jennifer | year = 2010 | url = http://history1900s.about.com/od/1930s/a/empirefacts.htm | title = Empire State Building Trivia and Cool Facts | publisher = About.com | accessdate = 23 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref> Зидарските работи започват през юни и за завършени на 13 ноември 1930 годинаг. Средната скорост на строителството е четири и половина етажа седмично.

Строителството продължава една година и четиридесет и пет дни, или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена преди крайния срок. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40&nbsp;948&nbsp;900 [[Щатски долар|долара]], но [[дефлация]]та, предизвикана от [[Голямата депресия]], намалява номиналната му стойност до 24&nbsp;718&nbsp;000 долара. Първата стоманена конструкция е инсталирана на 1 април 1930 г. Оттам строителството продължава с бързи темпове. По време на един период от 10 работни дни, строителите издигат четиринадесет етажа. Това станастава възможно благодарение на точното съгласуване на планирането на сградата, както и на масовото производство на обикновени материали, като например [[прозорец|прозорци]] и надсводни материали. Мащабът на проекта е масивен, с камиони, превозващи 16 000 плочки, 5 000 торби [[цимент]], 450 кубически метраm³ [[пясък]] и 300 торби [[Калциев хидроксид|вар]], пристигащи на строителната площадка всеки ден. Фасадата също използва разнообразие от материали, най-вече индиански варовик, но също и шведски черен [[гранит]], [[теракота]] и [[тухла]].

До 20 юни стоманената конструкция на небостъргача се издига до 26-ия етаж, а до 27 юли половината стоманена конструкция е завършена. Стремежът е да да се строи един етаж на ден, за да се ускори строителството, цел, която почти достигат със скорост 4 1/2½ етажа на седмица. Преди това най-бързият темп на строителство на сграда с подобна височина е 3 1/2½ етажа на седмица. Докато строителството напредва, крайните проекти за етажите се проектират откъм земята (за разлика от общия дизайн, който е бил от покрива надолу). Някои от тези нива все още не са окончателно одобрени, като няколко поръчки са направени в рамките на един час от финализирането на плана. На 10 септември, когато стоманената конструкция е завършена, Смит полага крайъгълния камък на сградата по време на церемония, на която присъстват хиляди. Камъкът съдържа [[кутия]] със съвременни артефакти, включително ''[[Ню Йорк Таймс]]'' от предния ден, американска валута, съдържаща всички деноминации на банкноти и монети, изсечени през 1930 г., история на обекта и сградата и фотографии на хората, занимаващи се ссъс строителство. Стоманената конструкция е завършена при 319 метраm на 19 септември, дванадесет дни по-рано от срока и 23 седмици след началото на строителството. Работниците издигат знаме на върха на 86-я етаж, за да отпразнуват този етап.

След това започназапочва работата по интериора на сградата и короната. В допълнение към ограниченията във времето строителите имат и пространствени ограничения, защото строителните материали трябва да бъдат доставени бързо, а камионите трябва да пренесат тези материали, без да предизвикват задръствания. Проблемът е решен чрез създаването на временна алея за камиони между 33-а и 34-а улици, а след това и съхраняването на материалите в първия етаж и [[мазе]]тата на сградата. Бетонобъркачки, тухлени бункери и каменни подемници в сградата гарантират, че материалите ще могат да се изкачват бързо, без да застрашават или затрудняват обществеността. В един момент над 200 камиона правят доставки на материали на строителната площадка всеки ден. Емпайър Стейт Билдинг е завършен на 11 април 1931 г., дванадесет дни по-рано и 410 дни след началото на строителството.

Луис Хин прави много снимки на строежа, документирайки не само самата работа, но и вниква в ежедневието на работниците през тази епоха. Изображенията се използват широко от медиите, за да публикуват ежедневни съобщения в пресата. По-късно ги организира в собствена колекция.<ref>Young, William H.; Young, Nancy K. (2007). The Great Depression in America: A Cultural Encyclopedia. Greenwood Press. pp. 144–145144 – 145. ISBN 978-0-313-33522-8.</ref>

Емпайър Стейт Билдинг официално е открит на 1 май 1931 г., четиридесет и пет дни преди предвидената дата, от президента на САЩ [[Хърбърт Хувър]], който включва светлините на сградата с натискане на церемониален бутон от Вашингтон<ref>"EMPIRE„EMPIRE STATE TOWER, TALLEST IN WORLD, IS OPENED BY HOOVER; THE HIGHEST STRUCTURE RAISED BY THE HAND OF MAN"MAN“. The New York Times. May 2, 1931. ISSN 0362-4331.</ref>. Повече от 350 гости присъстват на церемонията по откриването и последвалия я обяд на 86-я етаж, включително Джими Уокър, губернаторът [[Франклин Делано Рузвелт]] и Ал Смит. Данни от този ден сочат, че гледката е затъмнена от [[мъгла]] и други забележителности като [[Статуята на свободата]] се губят в мъглата. Сградата официално се открива на следващия ден.

[[Файл:The_center_of_New_York_1932.jpg|мини|300п|Центърът на Манхатън с ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг, 1932 г.]]

Според „Ню Йорк Таймс“ строители и специалисти в областта на недвижимите имоти прогнозират, че Емпайър Стейт Билдинг" с височина от 1, 250 фута ще бъде най-високата сграда в света в продължение на много години, като по този начин се прекратява великата надпревара в строенето на небостъргачи в Ню Йорк. По това време повечето инженери са съгласни, че е трудно да се построи сграда, по-висока от 370 метраm. Технически се смята, че е възможно да се построи кула с височина до 610 метраm, но ще се окаже неикономично, особено по време на Голямата депресия. Като най-високата сграда в света по това време и първата, която надхвърля 100 етажа, тя се превръща в икона на града и в крайна сметка на цялата нация.

Откриването на Емпайър Стейт Билдинг съвпаднасъвпада с Голямата депресия в Съединените щати и в резултат голяма част от офис пространството му eе свободно по време на откриването. През първата година само 23% от наличното пространство е наето, в сравнение с началото на 20-те години на 20-ти век, когато средната сграда има заетост от 52% при откриването и 90% в рамките на пет години.

Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души през 1931 г. плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до палубитеплощадките за наблюдение през 1931 г. През първата година от дейността си палубатаплощадката за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. палубатаплощадката за наблюдение е претъпквана ежедневно, [[храна]] и [[напитка|напитки]] са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1944/09/09/88609404.pdf|title=British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor|date=September 9, 1944|work=The New York Times|access-date=October 24, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}{{dead link|date=March 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1931 г. [[NBC]] наема помещение на 85-я етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-ия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-я етаж.

Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на [[дирижабъл|дирижабли]]. Раскоб и Смит предлагат на 86-я етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-ти етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-я до 101-я етаж, по-късно преименуван на 102-и етаж. Предишният 102-и етаж, сега 103-и етаж, вече е [[балкон]], до който обществеността няма достъп.<ref name = "hearst"> {{cite book | author = Hearst Magazines | title = Популярна механика | url = https: //books.google.com/? id = n-MDAAAAMBAJ & pg = PA812 | 1931 | издател = Hearst Magazines | isbn = | page = 812}} </ref> След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла. Идеята обаче се оказва непрактична и опасна поради мощните течения, причинени от самата сграда, вятърните течения и кулите на близките небостъргачи. Освен това, дори ако дирижабълът успее да преодолее всички тези препятствия, неговият екипаж трябва да изхвърли някакъв баласт, като пусне вода по улиците по-долу, за да поддържа стабилност<ref name=smithsonian2000>{{cite journal|last=Reingold|first=Lester A.|title=Airships and the Empire State Building—Fact and Fiction|journal=Air and Space Smithsonian|date=July 2000}}</ref> и след това да върже носа на въздухоплавателния съд без линии за закрепване. На 15 септември 1931 г. е първият и единствен случай на дирижабъл, използващ мачтата на сградата, малък търговски дирижабъл на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на Съединените Щати]], който кръжи 25 пъти при вятър със скорост 45 мили в час ветрове<ref>{{cite news | title=Throng Strains Necks as Blimp Tries to Kiss Empire State Mast |page=3 | work=Brooklyn Daily Eagle | date=September 15, 1931 | url=https://bklyn.newspapers.com/image/57565568/ | access-date=October 26, 2017|via=[[Newspapers.com]]}}</ref>. След това въздушният кораб се опитва да се прикрепи към мачтата, но баластът се разлива и въздушният кораб се разтърсва от непредсказуеми въртения<ref name="Associated Press">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspapers%252023%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2520-%25203298.pdf|title=Blimp Moored to Tower of Empire State Building|last=|first=|date=September 15, 1931|work=Daily Sentinel|accessdate=October 23, 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Rome, New York]]|page=1|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref><ref>{{cite news | title=MOORS TO EMPIRE STATE.; Small Dirigible Makes Brief Contact While Traffic Is Jammed Below | work=The New York Times | date=September 16, 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/09/16/118424702.pdf | access-date=October 24, 2017}}</ref>. Близостта до катастрофа кара собствениците да изоставят тази идея.

През 1961 г., същата година, в която Хелмсли, Виен и Малкин закупуват сградата, пристанищните власти в [[Ню Йорк]] и [[Ню Джърси]] официално подкрепят плановете за нов [[Световен търговски център]] в Долен Манхатън. Планът първоначално включва 66-етажни кули близнаци с отворени пространства без колони. Собствениците и спекулантите в областта на недвижимите имоти се притесняват, че офисите на 710 000 квадратни метра ще доведат до натрупване на офиси на наемане в Манхатън, както и че ще отнемат печалбите на Емпайър Стейт Билдинг. Ревизията на плана на новия Световен търговски център довежда кулите близнаци до 420 метраm или 110 етажа, по-високи от Емпайър Стейт Билдинг. Противниците на новия проект включват известният предприемач в областта на недвижимите имоти Робърт Тишман, както и КомитетътКомитета за разумен световен търговски център на Виен. В отговор на опозицията на Виен, изпълнителният директор на пристанищната администрация Остин Дж. Тобин заявява, че Виен се противопоставя на проекта, защото ще засенчи Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда в света.

Строежът на кулите близнаци на Световния търговски център започва през 1966 г.<ref>{{cite news | title=Jackhammers Bite Pavement to Start Trade Center Job | work=The New York Times | date=August 6, 1966 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1966/08/06/82504559.pdf | access-date=October 26, 2017}}</ref> Следващата година [[Останкинска телевизионна кула|кулата Останкино]] става най-високата свободностояща структура в света. През 1970 г. все още в процес на изграждане, Северната кула на Световния търговски център надминава по височина Емпайър Стейт Билдинг<ref name="nyt19701020">{{cite web | title=World Trade Center Becomes World's Highest Building By 4 Feet | website=The New York Times | date=October 20, 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/10/20/archives/world-trade-center-becomes-worlds-highest-building-by-4-feet.html | access-date=October 26, 2017}}</ref><ref name="nyt19701224">{{cite web | title=Trade Center 'Topped Out' With Steel Column 1,370 Feet Above Street | website=The New York Times | date=December 24, 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/12/24/archives/trade-center-topped-out-with-steel-column-1370-feet-above-street.html | access-date=October 26, 2017}}</ref>. През декември 1975 г. палубаплощадка за наблюдение е открита на 110-я етаж на кулите близнаци, значително по-високо от наблюдателницата на 86-я етаж на ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг<ref name="Observer-ESB-Challenged-1976">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewpapers%2520Disk2%2FUtica%2520NY%2520Daily%2520Observer%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976.pdf%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976%2520-%25203040.pdf|title=Empire State Building Challenged|last=Bartlett|first=Kay|date=March 14, 1976|work=Utica Observer|accessdate=October 23, 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Utica, New York]]|page=9E|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref>, който започва да губи приходи през този период, особено след като редица [[радиостанция|радиостанции]] се преместват в Световния търговски център през 1971 г.

С разрушаването на Световния търговски център в [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]], Емпайър Стейт Билдинг отново се превръща в най-високата сграда в [[Ню Йорк]], но едва втората по височина сграда в Америка след [[Уилис Тауър]] в [[Чикаго]]<ref>[http://www.nydailynews.com/life-style/real-estate/official-1-wtc-new-york-new-tallest-building-article-1.1069925?barcprox=true&localLinksEnabled=false It’s official: 1 World Trade Center is now New York's tallest skyscraper]</ref>. В резултат на атаките предаванията от почти всички търговски и FM радио станции отново са излъчвани от EmpireЕмпайър ЕСБСтейт Билдинг. Атаките също така довеждат до мерки за увеличаване на сигурността, дължащо се на непрекъснати терористични заплахи срещу забележителностите на Ню Йорк.

През 2002 г. Тръмп и Иокой продават земята на Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън, сега начело с Малкин за $57.,5 милиона<ref name=nyt20020319>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2002/03/19/nyregion/partnership-in-deal-for-empire-state-building.html |title=Partnership in Deal for Empire State Building |last=Bagli |first=Charles V. |date=March 19, 2002 |work=The New York Times|access-date=September 21, 2017 |language=en-US |issn=0362-4331}}</ref><ref name="Bagli 2013">{{cite web |last=Bagli |first=Charles V. |title=Empire State Building Has a Tangled History |website=The New York Times |date=April 28, 2013 |url=https://www.nytimes.com/2013/05/05/business/empire-state-building-has-a-tangled-history.html | access-date=September 21, 2017}}</ref>. Това действие свързва името на сградата с лизинга за първи път от половин век насам. Въпреки продължаващата заплаха от атаки, Емпайър Стейт Билдинг остава популярен с 3,5 милиона посетители през 2004 г. в сравнение с около 2,8 милиона през 2003 г.

Оставащият дял на Леона Хелмсли в сградата е закупен от Питър Малкин през 2006 г. През 2008 г. сградата е „открадната“ от „[[Ню Йорк Дейли Нюз]]“, за да покаже колко лесно е прехвърлянето на собственост върху имот, защото чиновниците не са длъжни да проверяват информацията, и как фалшиви документи могат да се използват за получаване на големи [[ипотека|ипотеки]] и след това физическите лица да изчезнат с [[пари]]те. В документацията фигурират имената на [[Фей Рей]], звездата от филма „Кинг Конг“, и Уили Сътън, известен престъпник и грабител на банки в Ню Йорк. Вестникът след товаатова връща собствеността обратно на законните собственици, Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/news/money/90-minutes-daily-news-steal-empire-state-building-article-1.353477 |title=It took 90 minutes to 'steal' the Empire State Building |publisher=NY Daily News |date=December 2, 2008 |accessdate=June 16, 2017}}</ref>

Обществените площи на сградата са обновени през 2009 г. за $550 милиона. Сградата получава нова климатизация, хидроизолация, реновирана платформа за наблюдение и лоби, както и преместен магазин за подаръци на 80-я етаж. Това включва $120 милиона инвестирани в енергийно ефективни подобрения<ref name=":1">{{Cite press release|title=Empire State Building Achieves LEED Gold|date=September 13, 2011|publisher=U.S. Green Building Council|url=https://www.usgbc.org/articles/empire-state-building-achieves-leed-gold|last1=Bloomfield|first1=Craig|access-date=October 29, 2017}}</ref>. Новият Световен търговски център надминава Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда, когато е официално открит през 2014 г.<ref>{{cite book |title=The Empire State Building: The Making of a Landmark |last=Tauranac |first=John |author-link=John Tauranac|publisher=Scribner |year=2014 |isbn=978-0-684-19678-7 |location=New York |pages= |ref=harv}}</ref>

Височината на Емпайър Стейт Билдинг до 102-я етаж е 381 метраm и 443,092 метраm, като се включи високата 61,9 метроватаm предавателна антена на върха. Сградата има 85 етажа с търговски и офис площи, представляващи общо 200, 500 квадратни метраm² наемани пространства. Разполага с вътрешна и външна палубаплощадка за наблюдение на 86-я етаж, най-високият етаж в рамките на действителната кула. ​​Останалите 16 етажа са част от купола на арт деко, който включва наблюдателница на 102-я етаж. Куполът е кух, без етажи между нива 86 и 102. На върха има излъчващи антени и [[гръмоотвод]]. Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа. Държи рекорда по височина в града в продължение на 41 години, докато Двете кули на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] го изместват от лидерството.

Според официалните данни, сградата има 1860 стъпала от първия до 102-я етаж, тежи 331 122 тона, има вътрешен обем от 1 000 000 кубични метраm³ и външен 5 700 кубични метраm³ от [[варовик]] и [[гранит]]. Изграждането на екстериора на кулата изисква десет милиона [[тухла|тухли]] и 650 тона [[алуминий]] и неръждаема [[стомана]]<ref>{{Cite web|url=https://www.esbnyc.com/sites/default/files/esb_fact_sheet_4_9_14_4.pdf|title=Empire State Building Fact Sheet|last=|first=|date=|website=|publisher=Empire State Realty|page=1|access-date=}}</ref>, а вътрешността изисква 1886 километраkm асансьорно въже и 609 600 метраm електрически проводници<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=l3aAA2Di1YkC&pg=PA77|title=Manhattan Skyscrapers|last=Nash|first=Eric|date=August 1999|publisher=Princeton Architectural Press|isbn=9781568981819|location=|pages=75|language=en}}</ref>, 6500 прозореца и 73 асансьора. Сградата има капацитет за 20 000 наематели и 15 000 посетители.<ref>{{cite journal |title=Man's Mightiest Monument |journal=Popular Mechanics |url=https://books.google.com/?id=qOIDAAAAMBAJ&pg=PA920 |date=December 1930 |publisher=Hearst Magazines |ref={{sfnref|Popular Mechanics|December 1930}} |pages=920–924}}</ref><ref>{{cite book|last1=McCarthy|first1=James Remington|last2=Rutherford|first2=John|year=1931|title=Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria|publisher=Harper|url=http://hdl.handle.net/2027/mdp.39015002634015|ref={{sfnref|McCarthy and Rutherford|1931}}}}</ref>

[[Файл:Empire State - panoramio (1).jpg|мини|Екстериорът на ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг]]

Aрт деко дизайнът на Емпайър Стейт Билдинг е типичен за архитектурата в Ню Йорк преди Втората световна война. Модернистичните, направени от [[неръждаема стомана]] корнизи на входовете на 33-а и 34-а улица водят до двуетажни високи коридори около асансьорното ядро, пресичани от мостове от стъкло и стомана на втория етаж. Нивелираната стоманена рамка на сградата първоначално е проектирана така, че да се справя успешно с всички гравитационни напрежения и вятърни натоварвания. Екстериорът на сградата е облицован с варовикови панели от Индиана, произхождащи от ''Empire Mill'' в [[Сандърс]], [[Индиана]]<ref name="PetersonNYT1981">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|title=LIMESTONE CENTER TURNS TO TOURISM|last1=Peterson|first1=Iver|date=November 10, 1981|website=The New York Times|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150524081323/http://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|archivedate=May 24, 2015|accessdate=September 5, 2016}}</ref>, които дават на сградата особения блондинскисветъл („блондински“) цвят. Фасадата от варовик, която е облицована с вертикални стоманени греди, успоредни на всеки прозорец, също спомага да се увеличи твърдостта на стоманената рамка срещу силните ветрове. Количеството на използвания материал в конструкцията на сградата води до много устойчива структура в сравнение с други небостъргачи, със структурнастроителна твърдина[[коравина]] от 42 паунда на квадратен фут (2,0 кРа) спрямо 33 паунда на квадратен фут (1,6 кРа) на [[Уилис Тауър]] и 1,2 kPa на [[Джон Ханкок Център]] - 26 паунда на квадратен фут (1,2 kPa).

[[Файл:ESB Elevators.JPG|мини|Асансьорите на ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг в стил арт деко, разполага с общо 73 асансьора, включително асансьори за товарни услуги]]

Емпайър Стейт Билдинг е първата сграда в света, която има повече от 100 етажа. Има 6500 прозореца, 73 асансьора, обща подова площ от 257 211 квадратни метраm³ и основа, покриваща 2 акра (8 094 квадратни метра)m². Неговите оригинални 64 асансьора са разположени в централното ядро ​​и достигат различна височина, като най-високият асансьор достига от лобито до 80-я етаж.<ref name="NYTimes-Novel-Design-1930"/><ref name=Bonnier193104>{{cite book |author=Bonnier Corporation |title=Popular Science |url=https://books.google.com/?id=8ycDAAAAMBAJ&pg=PA44 |date=April 1931 |publisher=Bonnier Corporation |isbn= |page=44}}</ref> Когато първоначално е построен, ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг има четири „експресни“ асансьора, които свързват лобито и 80-я етаж и няколко нива между тях, като останалите 60 „локални“ асансьора свързват площадките на останалите междинни етажи. От общо 64 асансьора, 58 са за пътнически транспорт (включващи четирите експресни асансьора и 54 локални асансьора), а осем - – за товарни доставки. Асансьорите са проектирани да се движат със скорост 366 m/min. По време на строежа на небостъргача тяхната практическа скорост е ограничена до 213 m/min по силата на градското право, но това ограничение е отстранено малко след откриването на сградата. Допълнителните асансьори свързват 80-ия етаж с шестте етажа над него, като шестте допълнителни етажа са построени след одобряването на оригиналнитепървоначалните 80 етажа. Асансьорите са механично задвижваниуправлявани до 2011 г., когато са заменени с цифровинови асансьори с цифрово управление по време на обновяването на сградата<ref>{{Cite news|url=http://newyork.cbslocal.com/2011/06/16/empire-state-building-to-get-modernized-elevators/|title=Empire State Building To Get Modernized Elevators|last=|first=|date=June 16, 2011|work=CBS|access-date=December 16, 2017|language=en}}</ref>.

Съоръженията са групирани в централенцентрална валшахта. На всеки етаж между нива 6 и 86 централниятцентралната валшахта е обграденобградена от основен коридор от всичките четири страни. Съгласно окончателните спецификации на сградата, коридорът е заобиколен на свой ред от пространство за офиси с дълбочина 8,5 метраm. Всеки от етажите има 210 структурни колони, които преминават през него и осигуряват структурна стабилност, но ограничават размера на откритото пространство на тези етажи. Относителният недостиг на камък в сградата позволява повече пространство като цяло, св съотношение 1: 200. В подобни сгради съотношението обикновено е 1:50.

[[Файл:Empire_State_Building_in_Manhattan,_New_York,_USA_(9892697546).jpg|мини|ляво|Входът на ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг]]

Основното фоайе е достъпно от Пето авеню, на източната страна на сградата, където входът е с един комплект двойни врати между двойка въртящи се врати. В горната част на всяка врата има бронзов мотив, изобразяващ един от трите занаяти или индустрии, използвани в строителството на сградата - – електричество, [[зидария]] и отопление. Фоайето съдържа два нюанса на [[мрамор]], по-светъл мрамор на върха, над витрините, и по-тъмен мрамор на основата, на нивото на витрините. На пода на фоайето има модел на зигзагообразни теракотни плочки, който води от входа на изток към алуминиевия релеф на запад. Високото три етажа фоайе, което е паралелно на 33-а и 34-а улици, съдържа помещения за [[магазин]]и на север и на юг. Витрините са оградени от всички страни с тръби от тъмно модернистично заоблен мрамор, според комисията за опазване на забележителностите на Ню Йорк, и най-горе от вертикална ивица от канали, поставени в мрамора. Непосредствено във фоайето има контролен пункт за сигурност подобен на този в летищата.

Файл: Empire_State_Building_mit_Weihnachtsbeleuchtung.JPG|Нощни светлини

Файл:Empire_State_Building_(aerial_view).jpg | изгледИзглед от въздуха

Файл:Empire State Building- Day into Night (21637448828).jpg|ЕСБЕмпайър Стейт Билдинг в различни часове на деня

На [[24 януари]] [[2000]] г. асансьор в сградата изведнъж пада 40 етажа, след като [[кабел]], който контролира максималната скорост на кабината, се къса.<ref>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/26/nyregion/elevator-cable-failed-at-empire-state-building-city-finds.html |title=Elevator Cable Failed at Empire State Building, City Finds |last=Chivers |first=C. J. |date=2000 |work=The New York Times|access-date=October 21, 2017 |language=en-US |issn=0362-4331}}</ref> Асансьорът пада от 44-я етаж до четвъртия, където стеснен валстеснена наасансьорна асансьорашахта осигурява втора система за безопасност. Въпреки падането от 40 етажа и двамата пътници в кабината по това време са само леко ранени.<ref name=nyt20000125>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/25/nyregion/empire-state-elevator-plummets-40-floors.html |title=Empire State Elevator Plummets 40 Floors |date=2000 |work=The New York Times|access-date=October 21, 2017 |language=en-US |issn=0362-4331}}</ref> Тъй като този асансьор няма врати на четвъртия етаж, пътниците са спасени от съседен асансьор.<ref>{{Cite news |url=https://nypost.com/2000/01/25/2-survive-empire-st-elevator-plunge/ |title=2 SURVIVE EMPIRE ST. ELEVATOR PLUNGE |last=Miller |first=Adam |date=January 25, 2000 |work=New York Post|access-date=October 21, 2017|language=en-US}}</ref>След случая са проверени всички асансьори в сградата.

Поради емблематичния статус на сградата, тя, както и други забележителности в Мидтаун, са популярни места за опити за [[самоубийство]]. Повече от 30 души опитват да се самоубият през годините, от по-горните части на сградата, като повечето от опитите са успешни.<ref>{{Cite journal|last=Gross|first=Charles|last2=Piper|first2=Tinka Markham|last3=Bucciarelli|first3=Angela|last4=Tardiff|first4=Kenneth|last5=Vlahov|first5=David|last6=Galea|first6=Sandro|date=November 2007|title=Suicide Tourism in Manhattan, New York City, 1990–2004|journal=Journal of Urban Health : Bulletin of the New York Academy of Medicine|volume=84|issue=6|pages=755–765|doi=10.1007/s11524-007-9224-0|issn=1099-3460|pmc=2232032|pmid=17885807|via=}}</ref>

Първото самоубийство е на [[7 април]] [[1931]] г., преди кулата да е завършена, когато един уволнен [[дърводелец]] отива на 58-я етаж и скача оттам.<ref>{{cite news | title=KILLED IN 57-STORY FALL.; Carpenter's Death at Empire State Building Believed to Be Suicide. | work=The New York Times | date=April 7, 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/04/07/96190964.pdf | access-date=October 28, 2017}}</ref> Първото самоубийство след откриването на сградата е от наблюдателницата на 86-я етаж от февруари 1935 г., когато Ирма Еберхарт пада от 314 метраm. На 16 декември 1943 г. Уилям Лойд Рамбо скача от 86-я етаж, пада сред коледните купувачи на улицата.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1917&dat=19431217&id=0hkqAAAAIBAJ&sjid=2IUFAAAAIBAJ&pg=6593,5004005|title=Youth Dives from Empire State Bldg|work=The Schenectady Gazette|date=December 17, 1943|accessdate=October 27, 2017}}</ref> В ранните сутрешни часове на 27 септември 1946 г. Дъглас Брашар скача от прозореца на рекламната агенция „Грант“ на 76-я етаж. Полицията намира обувките му на 15 метраm от тялото му.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1817&dat=19460927&id=XkxBAAAAIBAJ&sjid=pLcMAAAAIBAJ&pg=6017,1193556|title=Leaps to Death from 76th Floor|work=Tuscaloosa News|date=September 27, 1946|accessdate=October 27, 2017}}</ref>

На 1 май 1947 г. Евелин МакХайл скача от палубатаплощадката за наблюдение на 86-я етаж и пада на лимузина, паркирана на улицата. Студентът по фотография Робърт Уейлс прави снимка на странно непокътнатия труп на МакХайл няколко минути след смъртта ѝ. Полицията намира бележка сред нейните вещи, които тя оставя на палубатаплощадката за наблюдение. Снимката се появява в изданието от 12 май 1947 г. в списание „Life“<ref>{{cite journal |title=Picture of the Week |url=https://books.google.com/?id=ZEgEAAAAMBAJ&pg=PA42 |accessdate=October 11, 2010 |date=May 12, 1947 |pages=42–43 |issn=0024-3019 |journal=Life}}</ref> и често се нарича „най-красивото самоубийство“. По-късно то е използвано от визуалния художник [[Анди Уорхол]] в едно от произведенията му „Самоубийство“ (Паднало тяло).<ref>{{cite book |last=Dillenberger |first=Jane D. |title=The Religious Art of Andy Warhol |url=https://books.google.com/books?id=KemglT-1jSIC&pg=PA67 |date=February 1, 2001 |publisher=A&C Black |isbn=978-0-8264-1334-5 |page=67}}</ref> През декември 1947 г. около терасата на 86-я етаж е поставена ограда с дължинависочина 72,10 метраm, след като пет души правят опит да скочат през триседмичния период през октомври и ноември същата година.<ref name="nyt19471205">{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1947/12/05/104387577.pdf|title=SAFETY GUARD COMPLETED ON THE EMPIRE STATE BUILDING|date=December 5, 1947|work=The New York Times|access-date=October 26, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref name="suicide2">{{cite book|title=Manhattan|last=Reavill|first=Gil|last2=Zimmerman|first2=Jean|publisher=Compass American Guides|year=2003|isbn=978-0-676-90495-6|edition=4th|series=Compass American Guides|location=New York|page=160}}</ref> По това време шестнадесет души вече са загинали от самоубийствени скокове.<ref name="nyt19471205" />

Само един човек скача от горната наблюдателница. Фредерик Екерт от Астория (Куинс) изтичва покрай пазач в затворената галерия на 102-я етаж на 3 ноември 1932 г., прескача ограничителите и излиза на открит мост, предназначен за пътниците на дирижабли. Той се приземява и умира на покрива на наблюдателницата на 86-я етаж.<ref>{{cite news |title=Leaps to His Death Off Empire Tower |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1932/11/04/105881698.pdf |newspaper=The New York Times |date=November 4, 1932 |accessdate=October 4, 2011}}</ref> Двама души оцеляват, като не падат повече от един етаж. На 2 декември 1979 г. Елвита Адамс скача от 86-ия етаж, но е издухана на перваза на 85-я етаж при порив на вятъра и си счупва тазобедрената става.<ref>{{cite book |last=Douglas |first=George H. |title=Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America |url=https://books.google.com/?id=IxDUUqut-XkC&pg=PA173 |accessdate=October 11, 2010 |year=2004 |publisher=McFarland |location=London |isbn=978-0-7864-2030-8 |page=173}}</ref><ref>{{cite book |last=Broughton |first=Geoffrey |title=Expressions |year=1987 |publisher=Collins ELT |location=London |isbn=0-00-370641-9 |page=32}}</ref> На 25 април 2013 г. човек пада от наблюдателната палубаплощадка на 86-я етаж, но се приземява жив с леки наранявания на ръба на 85-я етаж, където охранители го водят вътре и медицински работници го прехвърлят в болница за психиатрична оценка.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/new-york/sky-fall-man-tumbles-empire-state-building-article-1.1326967 |title=Man tumbles off Empire State Building |first1=Joseph |last1=Stepansky |first2=Joe |last2=Kemp |first3=Bryan |last3=Calcano |first4=Daniel |last4=Beekman |work=New York Daily News|date=April 25, 2013 |accessdate=April 25, 2013}}</ref><ref>{{cite web | last=Phillips | first=Jack | title=Empire State Building Fall: Man Survives Plunge on 86th Floor | website=The Epoch Times | date=April 25, 2013 | url=https://www.theepochtimes.com/empire-state-building-fall-man-survives-plunge-on-86th-floor_25256.html | access-date=October 27, 2017}}</ref>

На сутринта на [[24 август]] [[2012]] г. 58-годишният Джефри Т. Джонсън застрелва и убива бивш колега, на тротоара на Пето авеню. През 2011 г. той губи работата си. Двама полицаи се изправят срещу стрелеца и той насочва [[оръжие]]то си към тях. Те отговарят, като изстрелват 16 изстрела и го убиват, но и раняват девет случайни минувачи. Повечето от ранените са засегнати от фрагменти от [[куршум]]и, въпреки че трима са получили директни попадения от куршуми..<ref name="CNN">{{cite news |title=Police: All Empire State shooting victims were wounded by officers |url=http://edition.cnn.com/2012/08/25/justice/new-york-empire-state-shooting/index.html |accessdate=January 4, 2015 |publisher=[[CNN]] |date=August 24, 2012}}</ref>

{{панорама|NYC Top of the Rock Pano.jpg|1110px|„ЕмпайърЕмпайър Стейт Билдинг“Билдинг, видяна от „[[Рокфелер Сентър]]“ декември 2005 г.|align=center}}