Божидар Вукович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м Бот: латинизация на векове
Ред 23:
 
== Произход и биографични данни ==
[[Великосръбска доктрина|Великосръбската пропаганда]] го посърбява и, подобно на [[Крали Марко]], му придава херцеговински, т.е. изцяло сръбски, произход. Това прави първо кодификаторът на съвременния сръбски език [[Вук Караджич]]. Отделен е въпроса за липсата на национално съзнание в началото на 16XVI век, но народностно сина на Божидар Вукович - [[Винченцо Вукович]], изкарва баща си внук на [[Константин Велики]] (който пък е родом от [[Ниш]]). <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
 
След завоюването на Стара Черна гора от османците през 1496 г. се преселва във [[Венеция]], където продължава предходно съществувалата в Цетине стара печатарска традиция, основавайки своя печатница през 1519 г. След смъртта му в края на 1539 г., печатарския бизнес преминава в ръцете на сина му Винченцо Вукович.
 
Божидар е погребан в ''Манастира [[Света Богородица]]'' на [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]], а в [[Подгорица]], т.е. в [[Стара Черна гора]], му е издигнат бюст-паметник през 21XXI век, след което незабавно [[белград]]ския печат го обявява за ''старосърбин''. <ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/drustvo/aktuelno.290.html:453354-Podgorica-Stampar-opet-Srbin Штампар опет Србин („Вечерње новости“, 10. септембар 2013)]</ref>
 
== Външни препратки ==