Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през 17 - 18XVIII век българи от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]]”, построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]]”, построена през 1853 година.
Към средата на 19XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Серско българско педагогическо училище|Педагогическото училищ]]е в [[Сяр]].
През 19XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители [[българи]].<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.</ref>
