В 19XIX век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref>
