|
Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и за националните борби в областта от началото на века. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (българи патриаршисти<ref>Douglas Dakin, The Greek struggle in Macedonia, 1897 – 1913, Thessaloniki, 1993, стр.38</ref> или [[гъркомани]]) или [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
Същността на борбите в Македония от началото на 20XX век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Въпреки гръцките претенции, културните и езиковите различия създават често проблеми за гръцките офицери в Македония. Самите те при наказателни акции не правят разлика дали убиват патриаршисти или екзархисти, тъй като в този период населението често сменя привързаността си към двете църкви под натиск или по своя преценка. Гръцкият учен [[Василис Гунарис]] признава, че методите на гръцкия комитет и ВМОРО са сходни: елиминиране на противниковите шпиони, организиране на цивилни за защита на селата, репресалии над инакомислещите, индивидуален тероризъм над местни първенци, учители и свещеници, предателства на противниковите чети на турските власти<ref name="Gounaris" />. Въпреки това, гръцките чети постоянно нападат екзархийските села и често прибягват до масови кланета, в които избиват много на брой екзархисти на случаен принцип, без да е доказана вина за участие в антигръцка дейност. Това се потвърждава от много международни наблюдатели, включително от представителите на Великите сили в Османската империя<ref>Трајановски, Александар. „Андартскиот колеж во Загоричани“, Скопие, 1995 г.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930]</ref>, които оказват много сериозен международен натиск над Гърция, която в крайна сметка от 1907 година постепенно оттегля своите чети от Македония<ref name="Gounaris" />.
=== Идеология и действия на гръцката пропаганда ===
|
