През 19XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref>
В началото на 20XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.</ref>
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.</ref>
