Дебър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
м Бот: латинизация на векове
Ред 38:
=== В Османската империя ===
[[File:Ucenici od albansko uciliste, Debar.jpg|мини|250п|Студенти от албанското училище в Дебър, 1909 г.]]
[[Феликс Петанчич]] нарича през 1502 година града Дибри (Dibri). В началото на 19XIX век има размирици срещу [[султан]]а. По това време [[град]]ът има 4200 жители и 64 [[дюкян]]а. В края на века населението възлиза на 15 500 жители.
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дебър е посочен като град с 4 600 домакинства, като жителите му са 7 060 албанци и 3 800 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 170-171.</ref>
Ред 101:
[[File:IMARO cheti in Debar 1908.jpg|мини|250п|Посрещането на дебърските чети на ВМРО в града по време на Младотурската революция.]]
{{основна|Дебрани}}
В 19 и началото на 20XX век Дебър е със смесено българо-албанско население, последното голямо българско селище в западна посока. След големите миграционни вълни на изток, 75% от населението на града са албанци. Един от най-известните българи дебрани е професор доктор [[Живко Ошавков]], основателят на социологическата наука в България. Друг известен дебранин е [[Наум Бояджиев]], деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сред албанците дебрани се открояват имената на [[Саид Найдени]] – водеща фигура на албанското Възраждане в 19XIX век, [[Фикри Дине]], министър-председател на албанското колаборационистко правителство през Втората световна война, и [[Екрем Баша]], популярен съвременен косовски писател.
 
== Градове – Партньори ==