Елинистична Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
Редакция без резюме
Ред 11:
== Елада при диадохите и епигоните ==
{{основна|Ламийска война}}
В периода на междуособни войни при [[диадохи]]те и [[епигони]]те, в [[Елада]] с център [[Древна Атина]] се налага властта на диадоха [[Касандър]]. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през [[311  г.  пр.н Хр.е.]] по заповед на Касандър са убити персийската царица [[Роксана]], която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син [[Александър IV]] – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. [[Антигон I Монофталм|Антигон]], един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от [[Птолемей]]. След което приема титлата [[цар]]. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, [[Лизимах]], Касандър и [[Селевк I Никатор|Селевк]], също се провъзгласяват за царе.
 
[[Деметрий I Полиоркет]] през [[307  г.  пр.н Хр.е.]] с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На [[Коринтски синедрион|Коринтския синедрион]] през [[303  г.  пр.н Хр.е.]] той е обявен за ''хегемон на Елада''. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.
 
В ожесточена [[битка при Ипсос]], обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на [[Антигон I Монофталм]] – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за ''хегемон на Елада'', като ''цар на Македония''. <ref>[http://nauka.bg/a/елинистически-период-336-г-пр-хр-до-30-г-пр-хр Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)]</ref>
 
== Елада през III  век  пр.н.е Хр. ==
След 300  г.  пр.н.е Хр. в Древна Гърция започват да се сключват и развиват т.нар. съюзи на държавите. III век пр. Хр. се характеризира с упадък на Елада, породен от дългогодишните войни и разорението сред населението ѝ. Развива се [[лихварство]]то, което обуславя процъфтяването на [[търговия]]та. Засилването на търговско-лихварската прослойка води до разоряването на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават наемници, а други – чиновници в източните елинистически държави на диадохите и епигоните. Елада постепенно се обезлюдява и изпада в социална криза на [[полис]]ите. Този процес от своя страна води до изместване на центровете на политическия живот в Древна Гърция към вътрешността на страната. Така се образуват два съюза от древногръцки държавици – [[Етолийски съюз]] и [[Ахейски съюз]]. Ахейският съюз, за разлика от Етолийския, е обединение на полиси. <ref>[http://nauka.bg/a/елинистически-период-336-г-пр-хр-до-30-г-пр-хр Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)]</ref>
 
Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република.
Ред 28:
По време на [[първа македонска война|първата македонска война]], [[Филип V]] сключва съюз с [[Ханибал Барка]] и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях [[Илирия]]. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и [[Пергамско царство|Пергамското царство]], осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално). <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>
 
По време на [[Втора македонска война|втората македонска война]], разтревожена от обстоятелството, че [[Филип V Македонски]] установява контрол над [[черноморски проливи|проливите]], Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В [[битка при Киноскефала]] ([[Тесалия]]) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през [[338  г.  пр.н.е Хр.]] – до битката при Киноскефала през [[197  г.  пр.н.е Хр.]], или общо 144 години. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 628, 629 – Древен Рим, Втора македонска война |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>
 
При управлението на [[Персей (цар)|Персей]], древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност.
 
По време на [[Трета македонска война|третата македонска война]], Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната [[битка при Пидна]] и тя попада под римска хегемония. Победителят [[Луций Емилий Павел Македоник]] отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в [[роб]]и. През [[148  г.  пр.н Хр.е.]] в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз [[Гай Сулпиций Гал (консул 243 г. пр. Хр.)|Гай Сулпиций Гал]] се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с [[Питей]]) и от населението на Елада начело с [[Диай]] и [[Критолай]]. Силите в тази последна [[битка край Истмоса]] се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – [[Беотийски съюз|Беотийският]], [[Фокейски съюз|Фокейският]] и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена [[римска провинция]] – [[Ахая (римска провинция)|Ахая]]. Тя е присъединена към [[Македония (римска провинция)|Македония]]. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 641, 642 – Древен Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>
 
Традиционно [[146  г.  пр.н Хр.е.]], т.е. края на [[Четвърта македонска война|четвъртата македонска война]], се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт.
 
== Вижте също ==