Разлика между версии на „Велмевци“

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611-1612 година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>.
 
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 18381874 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>