Никита Михалков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м точка; козметични промени |
||
Ред 26:
До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки. Основното си образование довършва в обикновено училище. От [[1956]] до [[1959]] г. учи в музикално училище. За пръв път се снима в киното, когато е на 14 години. Участва с неголеми роли във филмите ''„Туче над борском“'' (1960) и ''„Приключенията на Кроша“'' (1961). Първата му значима роля е във филма на [[Георгий Данелия]] ''„Аз крача из Москва“''. Тя му донася известност. Михалков е и изпълнител на популярната песен от филма.
През [[1963]] г. постъпва в актьорския факултет на театралния институт „Борис Щукин“. В [[1966]] г. се жени за състудентката си, актрисата [[Анастасия Вертинская]]. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на [[Михаил Ром]]. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и [[Андрей Тарковски]].
През 1970 г. Никита Михалков се разделя с първата си съпруга. От нея той има син Степан.
Ред 34:
Военната си служба отбива в периода [[1971]]-[[1974]] в атомния подводен флот в [[Камчатка]]. След уволнението си се жени за манекенката Татяна Соловеева. От брака с нея Михалков има две дъщери, Анна (1974 г.) и Надя (1987 г.) и син, Артем (1975 г.).
През 1974 г. е режисьорският му дебют ''„Свой сред чужди, чужд сред свои“'', в който се изявява и като актьор и съсценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го ''„Незавършена пиеса за механично пиано“'', ''„Няколко дни от живота на И. И. Обломов“'', ''„Родня“'' и други.
[[Файл:Nikita Michalkov 01.jpg|мини|200п|ляво|Михалков на [[Международен кинофестивал във Венеция|Международния кинофестивал]], Венеция, 1987 г.]]
Ред 47:
Филмът му от 1994 г. ''„Изпепелени от слънцето“'' печели „Златна палма“ от [[Международен кинофестивал в Кан|Международния кинофестивал в Кан]] и „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.
През [[1998]] г. Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията ''„Сибирският бръснар“'', чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара.
През [[2003]] г. работи съвместно с телевизионния канал „Русия“ по документалната поредица ''„Никита Михалков. Руският избор“'', третиращ историята на [[Бяла гвардия|белогвардейците]]. Създава документалните очерци ''„Отец“'' и ''„Мама“'', посветени съответно на стогодишнината от рождението на баща му, Сергей Михалков и деветдесетгодишнината от рождението на майка му, Наталия Кончаловская. Вторият филм печели голямата награда на международния фестивал „[[Златен витяз]]“.
Ред 53:
За ролята на генерал Глеб Пожарский в ''„Статски съветник“'' (2005) е отличен с приза „Кинотавър“, награда от Фестивала на руското кино във Франция и наградата на кинокритиката в Русия, „Златният орел“.
На [[Международен кинофестивал във Венеция|Международния кинофестивал във Венеция]] през [[2007]] г. Никита Михалков получава „Златен лъв“ за филма си ''„12“''.
По повод на петдесет и петата годишнина на руския президент [[Владимир Путин]] ([[7 октомври]] 2007) режисьорът прави за телевизионния канал „Русия“ документалния филм ''„55“''. Филмът изтъква заслугите на Путин за възраждането на Русия. Приет е нееднозначно от руската публика.
Никита Михалков е президент на [[Московски международен кинофестивал|Московския международен кинофестивал]] от 21 юни 2007 г.
| |||