Петко войвода: Разлика между версии

| починал-място = [[Варна]], [[България]]

}}

'''Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов''', по-известен като '''Капитан Петко войвода''', е [[България|български]] [[хайдутство|хайдушки войвода]] и [[революционер]], посветил живота си на освобождението на [[Беломорска Тракия|беломорските българи]] и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.<ref>[http://chitanka.info/text/2247|Николай Хайтов, [[Стою Шишков]], Филип Симидов и Кирко Каракиров – основни източници за Петко Войвода]</ref>

 

=== Завръщане в България ===

[[Файл:Petko Voyvoda 1894.jpg|ляво|мини|450п|Снимка на Петко войвода, подарена от него на Георги Бойкинов]]

 

След опит за покушение над войводата поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната [[1871]] г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни – в околностите на съседното черкезко село [[Акходжа]], и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успяват да се измъкнат, като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитите от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени, докато лично войводата не се промъква преоблечен като ходжа при Тахир бей и го „вразумява“. Репресиите са прекратени.

В [[1873]] г. четата става въстаническа. Нарича се ''„Първа българска родопска дружина“'', с устав (от 23 април) и печат с надпис ''„Тракийска Р. Бълг. дружина“'' (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

 

В [[1874]] г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, [[Енос]]ко, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в [[Димотика|Димотишко]], след това с една башибозушка орда в [[Кърджали]]йско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]]. Следва нападение върху [[Дедеагач]]ката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак [[Цариград]] и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Петко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към [[Марония]] и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.

 

 

== Паметта за Беломорския и Родопски войвода ==

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България – [[Кърджали]], [[Крумовград]], [[Ивайловград]] (с. Плевун ), [[Чепеларе]], [[Варна]], на [[Бунарджик]]а в [[Пловдив]], [[Стара Загора]] (в парк Тракия), [[Асеновград]], в [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] в [[Бургас]] и други. За най-внушителен се смята този в [[Хасково]], открит през [[1955]] година, дело на [[Стою Тодоров]]. В десетки български градове и села има улици, носещи името на героя, в Свиленград един от големите квартали се казва [[Капитан Петко войвода (квартал на Свиленград)|Капитан Петко войвода]].

 

 

На остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Антарктида]], на името на бележития българин е наречен връх [[Петко войвода (връх)|Петко войвода]] (Petko Voyvoda Peak).

През [[2004]] година в родното му село [[Доганхисар]] [[Дедеагач]]ко – [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]] е открит негов паметник – дело на казанлъшкия скулптор Велин Дечков, построен със средства на Българско тракийско дружество. Той се намира в частния имот на местно гръцко семейство, в двора на ловния дом „Сафари“, недалеч от центъра на селото.