Потребителски интерфейс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x заглавие-стил, 6 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
м точка; козметични промени |
||
Ред 1:
{{обработка|изглаждане на превода}}
{{към пояснение|Интерфейс}}
[[
'''Потребителски интерфейс''' в [[Индустриален дизайн|индустриалния дизайн]] е мястото за взаимодействие между човека и [[машина]]та с цел да се позволи ефективно управление и контрол върху машината от страна на човека, като в същото време машината връща обратно информация, която подпомага процеса на вземане на решения от оператора. Примерите, които описват това широко понятие за потребителски интерфейс включват: интерактивните аспекти на компютърните [[операционни системи]]; инструментите за ръчно управление; контролните табла за управление на тежката механизация в различни отрасли на промишлеността и други механизми за управление на процеси. При създаването на потребителските интерфейси играят роля дисциплини като [[ергономия]] и [[психология]].
Ред 32:
== История ==
[[
Историята на потребителския интерфейс може да бъде разделена на следните етапи, според това кой вид потребителски интерфейс преобладава:
Ред 40:
При първото поколение [[Компютър|компютри]] основни средства за въвеждане са [[Перфокарта|перфокартите]], подавани на тестета (партиди). При партидните машини входната част на потребителския интерфейс се състои от перфокартите или други подобни средства, като хартиена лента (перфолента). Към изходната част били свързвани [[Принтер|линейни принтери]]. С изключение на оператора на [[Системна конзола|системната конзола]], обикновеният потребител рядко взаимодействал с партидните машини. Подаването на задача е всъщност подаване на тестето перфокарти, съдържащи програмата и данните. Перфокартите се подготвят на специализирани машини, подобни на пишещите, които били известни с капризност и склонност към механични повреди. Софтуерът е също силно специализиран, с много стриктен [[синтаксис]] и предназначен за минимална обработка с [[компилатор]] или [[интерпретатор]].
[[
Веднъж пробити, тестетата перфкарти се подреждат на опашката от задачи. Операторът зарежда тестето от карти за всяка задача в компютъра и, ако е необходимо, зарежда [[магнитна лента]] с набор от допълнителни данни или помощен софтуер. Машината генерира разпечатка с резултата или (много често) уведомление за настъпила грешка. Успешните резултати можели да се записват и на магнитна лента или да генерират карти с данни, които да се използват при други изчисления.
Ред 48:
=== 1969 – настояще: Потребителски интерфейс с команден ред ===
[[
[[Интерфейс с команден ред|Интерфейсът с команден ред]] еволюира от партидните устройства, след като се преминава към системна конзола. При нея взаимодействието на оператора с машината става чрез поредица от действия „заявка-отговор“, като заявките са текстови команди със строго специфичен синтаксис. Времето за реакция е далеч по-кратко, отколкото при партидните системи, и спада от дни и часове на няколко секунди. Системните конзоли позволяват на оператора да избира следващи команди, като отчита получения по-рано резултат, т.е. работата му протича в реално време или в близко до реалното. Софтуерът вече може да бъде с доста по-широки възможности и интерактивен – нещо невъзможно преди това. Въпреки това, работата с този тип интерфейс е трудна и изисква големи усилия и знания<ref name="anaheimguide">{{Ref-lang|en}}{{cite web|title=HMI Guide|url=http://www.anaheimautomation.com/manuals/forms/hmi-guide.php#sthash.2McqS5xo.dpbs}}, Ръководство за интерфейс човек-машина</ref>.
<!-- прегледано -->
Ранните системи с командна линия комбинирали [[телетип]]и с компютри, адаптирайки една зряла технология, която е доказала ефективността си, като посредник при прехвърлянето на информация между хората посредством проводници. Телетипите са създадени като телеграфичени приемо-предаватели. Тяхната история датира от 1902 г. и са били добре установени в обществените читални и на други места до 1920 г.
[[
Широкото разпространение на видео терминалите (ВПТ) в средата на 70-те години, поставя началото на втората фаза на системите с командна линия. Те скъсили още повече времето за реакция, защото можели директно да извеждат символи чрез фосфоресциращи точки на екрана много по-бързо, отколкото главата на принтера можела да се движи. Те спомогнали за потушаването на консервативното противодействие срещу интерактивното програмиране, чрез премахването на мастилото и хартиените консумативи от списъка с разходи. И били до първите ТВ генерации от края 50-те и 60-те години, дори по-емблематични и удобни, отколкото телетипите са били за компютърните пионери през 40-те години.
Ред 60:
=== 1985: SAA потребителски интерфейс (текстов) ===
През 1985 г., с появата на [[Microsoft Windows]] и други видове [[графичен потребителски интерфейс]], въз основата на свои разработки [[IBM]] създава софтуерен стандарт ''Systems Application Architecture'' (SAA) и производния му стандарт ''Common User Access'' (CUA) от 1987 г. за потребителски интерфейс на операционни системи и компютърни програми. CUA е в основата на това, което познаваме и използваме днес в Windows и по-скорошните DOS или Windows конзолни приложения. По-конкретно той определя, че падащото меню трябва да е в горната част на екрана, статус лентата в долната, клавишите за бърз достъп трябва да са еднакви за конкретната функционалност (например F2 вместо „Отвори“ трябва да важи за всички приложения, които спазват SAA стандарта). Това значително увеличава скоростта на усвояване на приложението от потребителите и по този начин CUA бързо се превръща в индустриален стандарт.<ref>{{cite web|last1=Richard|first1=Stéphane|title=Text User Interface Development Series Part One – T.U.I. Basics|url=http://www.petesqbsite.com/sections/express/issue21/tuiseriespart1.htm|accessdate=13 June 2014}}</ref>
=== 1968 – настояще: Графичен потребителски интерфейс ===
[[
[[
* 1968 – Дъг Енджълбарт демонстрира NLS система коя използва мишка, указатели, хипертекст и много прозорци.<ref name="harding">{{cite journal|last1=McCown|first1=Frank|title=History of the Graphical User Interface (GUI)|url=https://www.harding.edu/fmccown/gui/history-gui.pptx|publisher=Harding University}}</ref>
| |||