Пробиотик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x А|А(Б) |
м точка; козметични промени |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, стилистика, вътрешни препратки, точни позовавания}}
{{без конкретни източници}}
Повечето учени дефинират пробиотиците като „живи микробни [[хранителни добавки]], които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки
Според известните изследователи на проблема ''G. W. Tannock'' и ''H. W. Holzapfel'' пробиотичните [[бактерии]] оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни и след това те се отмиват по естествен начин. ''G. W. Tannock'' обобщава търсените здравословни ефекти на пробиотиците в над 10 различни направления.
Ред 9:
Човешката слюнка лесно се колекционира с неинвазивни методи. Съдържа много съставки, които са интересни за скрининг, диагностика и мониториране. Множество проучвания през последните 40 години показват корелация между серумните и слюнчените нива на изследваните параметри.
Локалното приложение на пробиотици би могло да модифицира по
Резултатите от пилотно проучване при локален орален прием на таблетки [[ActiFlora]]
1. '''Антитуморен ефект на дебелото черво''' - Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;
Ред 46:
точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи;
липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори;
възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок;
доказан клиничен ефект
(Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002).
Някои от ефектите на лактобацила [[Lactobacillus bulgaricus]] са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.
Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).
Ред 76:
Пробиотиците като "живи микроорганизми” имат профилактично и терапевтично действие, подобрявайки вътрешния микробен баланс.
Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников.
След изолирането от '''д-р Стамен Григоров''' през 1905 г. на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците.
Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света.
Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели
Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.
Ред 107:
5. Георгиева М., Паскалев Д, Александров Н., Пробиотици: добрите бактерии на българското кисело мляко, Историко Медицински Сборник; Варна, 2; 2003, 47-51.
'''Съобщения'''
1. Георгиева М., Белчева А., Проучване на пробиотика ”BIOMILK” за тератогенен ефект, X-та Асамблея на ИМАБ (Интернационална Медицинска Асоциация
2. Петров А., Георгиева М., Ефект на пробиотиците BIOMILK върху мастната обмяна на пилоти от военновъздушните сили, IV Варненски международен симпозиум по затлъстяване и съпътстващи заболявания, /abstract/, Албена, юни 2000.
3. Георгиева М., Софтова Е., и др. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK при експериментално индуцирана хиперлипидемия, VI Международен симпозиум по клинична анатомия, Варна, 11-13.10.2002.
4. Георгиева М., Борисова П., Патева Р. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK върху липидния метаболизъм при експериментално индуцирана хиперлипидемия, Юбилейна научна конференция с международно участие, Стара Загора, "20 години ВМИ - МФ - Стара Загора", 18-20.10,2002
5. Георгиева М., Софтова Е., Борисова П. и др. Хепатопротективен ефект на пробиотика BIOMILK върху експериментален модел на карбонтетрахлорид предизвикана хепатоксичност при плъхове, VII Национален конгрес по хранене с международно участие, Варна, 15-17.05.2003.
| |||