Сопот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка; козметични промени |
|||
Ред 20:
== География ==
[[
Сопот е разположен в плодородната [[Стремска долина]] на 510 метра надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 километра западно от [[Карлово]], на 136 километра източно от [[София]], на 63 километра северно от [[Пловдив]] и на 61 километра южно от [[Троян]].
Ред 26:
== История ==
[[
Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Там той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.
Ред 51:
През [[1883]] г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт – бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци – преденето на прежда за гайтани. До началото на 1890-те години населението на града прогресивно намалява, за да стигне до около 1000 жители. През [[1892]] г. с цел повдигане на статуса и насърчение на жителите му Министерският съвет на [[Княжество България]] с нарочен рескрипт потвърждава статута на град за общината на Сопот, въпреки че той е имал този си статут още от турско време. Малко или много това изиграва положителна роля за града и той лека-полека започва да се съвзема. Гражданите на Сопот се преориентират от производството на гайтани към по-доходното и печелившо тъкане и производство на килими и материали за тях (вълна, прежди, бои и т.н.) Откриват се и 2 работилници (фабрики) за килими.
От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема и до [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първата световна война]] почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване. При немалкото съдействие на братята генерали [[Георги Вазов|Георги]] и [[Владимир Вазов]]и през 1935 г., след посещение на [[цар Борис III]] в града по повод откриване на къщата-музей „Иван Вазов“, е огледан и одобрен теренът за построяване на Държавната военна фабрика. Нейното строителство започва през 1936 г. и през 1939 г. официално е открита. Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района. По време на Втората световна война на 26 юни 1944 г. градът и Държавната военна фабрика са бомбандирани от британско-американска военновъздушна ескадра, без да са дадени жертви и без да са нанесени сериозни поражения или щети, както на града, така и на фабриката. Между [[1950]] г. и [[1965]] г. градът носи името [[Вазовград]], след което отново е върнато историческото му име Сопот. В града към 1956 г. е било създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Александър Стамболийски“.
== Религии ==
Ред 58:
* Манастирът „[[Сопотски манастир|Свети Спас]]“ или Сопотски мъжки манастир „Възнесение Господне“ (в сегашния си вид от [[1879]] г.), в който е замонашен на 7 декември 1858 г. [[Васил Левски]]
* [[Девически манастир „Въведение Богородично“]] (датира от [[1665]] г.), част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]
[[
== Икономика ==
Основни промишлени предприятия:
Line 82 ⟶ 81:
== Забележителности ==
[[
* [[Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)|Къщата-музей на Иван Вазов]], част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]
* '''Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“'''. Разположен е в две възрожденски къщи в центъра на Сопот. Стопанисва се от къща музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Посетителите могат да разгледат четири тематични етнографски сбирки, както и да наблюдават работата на местните занаятчии – гравиране, инкрустиране, тъкачество и др. Особено оригинална е уредбата на гостна стая – градски бит от края на XIX век. Обектът се намира на ул. « Йордан Войвода » No4 на 3 мин. от Девическото (Радино) училище.<ref>[http://www.ezc.esnafsopot.com/ '''Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“''']</ref>
| |||