Хикариля: Разлика между версии

Подобно на останалите апачи социалната им организация се характеризира с разширеното семейство и матрилокалната позиция. Основна социална единица е семейството, включващо родители, техните неженени деца, женените дъщери и техните съпрузи и деца. Следващото по-голямо обединение е местната група, която се състои от няколко такива семейства, които живеят и се трудят в една област. Няма формална политическа организация, но обществото им спазва йерархия, следвайки религиозните лидери, войните и „политиците“. Местните групи са слабо свързани помежду си. Племенната идентичност се основава главно на споделянето на обща територия, език и култура. [[Вожд]]овете на групите се избират заради личните им качества и церемониални знания. Важните решения се взимат с консенсус.<ref name="Tiller"></ref>

Всяка от местните групи има основно място за лагеруване, което е използвано от първите испанци да именуват всяка от тях по името на дадената местност. Така към 1850 г. се оформят 14 техни местни групи, 6 са Олеро и 8 са Лянеро.<ref name="Tiller"></ref>

Името хикариля идва от испански и означава „малки кошници“. [[Кошничарство]]то има дълбоки корени сред племето. То се отличава със специфичен дизайн и орнаментика. Производството на [[керамика]] не е толкова важно, заради номадския начин на живот. Изработват само керамични изделия подобни на тези на навахите за собствените им нужди.<ref name="Tiller"></ref>

Традиционната им родина се простира между четирите „свещени“ реки – Рио Гранде, [[Пекос]], [[арканзас (река)|Арканзас]] и Канейдиън. След 1730 г. настъпващите от север [[команчи]] ги принуждават да се изместят на запад и на юг. До идването на испанците и команчите племето живее почти мирно със съседите си. Воюват понякога с навахите и другите апачи, и са съюзници с [[юта (племе)|юта]] и пуеблосите. Идването на испанците и команчите води до значителни загуби за племето. Нападенията и болестите съкращават драстично числеността им и по-голямата част от земите им са отнети, и племето е принудено да търси спасение в планините и при приятелски племена. След идването на американците натискът върху хикариля става още по-голям, вследствие на което те стават изключително враждебни в усилията си да спасят останалите им земи. През 1860^те племето избягва затварянето в [[индиански резерват|резервата]] [[Боске Редондо]]. До 1873 г. то е единственото племе без определена агенция. През 1883 г. са преместени в резервата Мескалеро. След години на войни, премествания и неизпълнени договори от страна на правителството, през 1887 г. за племето е създаден резерват в Ню Мексико. През 1907 г. резерватът е разширен допълнително до днешните 3 532,8 кв. км. Постепенно хората се адаптират към новите условия и живот и започват да се занимават със [[земеделие]] и [[скотовъдство]]. Днес добивът на [[нефт]] и [[газ]], и [[дърводобив]]а в резервата им носят на племето и неговите около 3 300 членове големи приходи.<ref name="Tiller"></ref>