Българска армия: Разлика между версии

'''Българска армия''' или '''българска войска''' е името, с което традиционно са известни '''[[въоръжени сили|въоръжените сили]]''' на [[Княжество България]] (1879 – 1908), [[Царство България]] (1908 – 1947), [[Народна република България]] (1946 – 1990) и [[Република България]] (след 1991). Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича '''Българска земска войска ''', а от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича ''' Българска народна войска ''', от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича ''' Българска народна армия''' а от 1 декември 1991 г. до днес се нарича ''' Българска армия '''. Те включват трите вида въоръжени сили войски: '''[[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]]''', '''[[Военноморски сили на България|Военноморски сили]]''', '''[[Военновъздушни сили на България|Военно-въздушни сили]]''' и различни формирования и структури, директно подчинени на [[Съвместно командване на силите|Съвместното командване на силите]] и на Министерството на отбраната на Република България, като Служба военна полиция, [[Национална гвардейска част на България|Националната гвардейска част на България]] и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната ( генерал * * * * ), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС.<ref>http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=A817F77365E33EE1852A068B8CEFCC4C?idMat=99875</ref> Официалният празник на Българската армия е [[Ден на храбростта и празник на Българската армия|Денят на храбростта и Българската армия]] на [[6 май]], [[Гергьовден]].

Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г., [[1934]] г. и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]], при потушаването на селските вълнения от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Дезертьорските бунтове]] от [[1918]] г., бунта от [[Юнско въстание|юни]] и метежа през [[Септемврийско въстание|септември]] [[1923]] г., действа срещу [[партизанско движение в България|въоръжената комунистическа подривна дейност]] на т.н. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през [[1941]] – [[1944]] г., след т. нар. [[Деветосептемврийски преврат]] 1944 г. създава и участва в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. „Антинародни елементи“ – лица вражески настроени към властта на правителството на ОФ през 1944 -1945, но също и лица имащи фашистки убеждения както с редовни войскови части, така и със специални съединения и органи с военно полицейски и политически функции – Помощник командирите, Гвардейските единици ( [[Българска народна гвардия]] – военни единици съставени от доброволци с военно политически и военно полицейски функции) и РО 2(военно полицейския отдел за политически пресъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. [[Народен съд]] за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди както и в наказателни операции срещу т. нар. "Горяни " 1946 – 1947 г. – партизанско антиотеченофронтовско движение, а така също и при [[Възродителен процес|преименуването на българските мюсюлмани]] в края на [[20]] век.