Византийци: Разлика между версии

Интересна е позицията и правният статут на [[арменци]]те-григориани, на [[асирийци]]те-яковити (асирийците-несториани отдавна са намерили убежище в Сасанидска Персия) и на [[копти]]те с техните монофизитски Църкви след [[451]] г. Религиозните, често фундаментални противоречия, натрупани между правителството в Константинопол и тези три народа, водят до своего рода "''средновековен национализъм''" при последните, които създават своя собствена литература и мироглед - често диаметрално противоположни и разминаващи се с официалната доктрина на имперската власт и Константинополската Църква, което е предпоставка за бъдещи граждански неподчинения и политически сътресения в Империята. След Шестият Вселенски събор (680-681 г.) и към края на VII век, под "ромеи" вече се подразбирали само гръкоезичните православни християни, които са поданици на Римската империя (римляните от Картагенският екзархат преди окончателното му завоюване от арабите през 698 г. били латиноезични, т.е. "романи"). Православните християни от Изтока извън пределите на тогавашната Римска империя (края на VII - началото на VIII век) били наричани "мелкити" от монофизитите в подвластните на арабите Сирия и Египет, което ще рече - "царски люде", т.е. съхранили вярност към константинополския император, поддържащ православието. Мелкитите продължавали да бъдат считани за "царски люде" и по времето на иконоборците, та дори и през XIV век.

 

 

== История ==