Обсада на Виена: Разлика между версии

▲През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош II]] в [[битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]]. В резултат на това османците завладяват южна Унгария, а австрийския ерцхерцог [[Фердинанд I Хабсбургски]], брат на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]], предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Людвиг II. Фердинанд обаче е признат за крал само в западна Унгария. В [[Трансилвания]] благородникът [[Йоан Заполя]] иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал в границите на Османската империя. След законодателното събрание ([[Диета]]) в Пресбург (дн. [[Братислава]]) на 26 октомври 1526 г. Фердинанд е признат за крал, тръгва на поход, за да си възвърне контрола над Унгария и в 1527 г.освобождава [[Будапеща|Буда]], но османците контраатакуват и до 1529 г. му отнемат спечеленото през 1527 и 1528 г.

▲==Походът към Виена==

▲На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от [[Константинопол]] с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I е разполагал с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен [[спахии]] (лека кавалерия) и [[еничари]], армията на Сюлейман I е включвала молдовци и сърби. Сюлейман действа като върховен главнокомандващ и през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб на име Ибрахим паша, за генералисимус, командир упълномощен да дава заповеди от името на султана.

▲Сюлейман се отправя на поход на 10 май 1529 г. и среща пречки от самото начало. Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа са особено обилни тази година, предизвиквайки наводнения в [[България]] и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в [[Осиек]] на 6 август, а на 18 август го посреща значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при [[Мохач]], включително Буда, която пада на 8 септември. [[Image:Wien - Stephansdom (3).JPG|мини|ляво|225px|Катедралата [[Свети Стефан (Виена)|Св. Стефан]]]] Единствено при Пресбург (дн. [[Братислава]]) е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел. С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. Фердинанд се оттегля в [[Бохемия]] след като брат му Карл V може да отдели само малобройни испански пехотинци в отговор на молбата на брат си за помощ поради войната си срещу Франция под управлението на [[Франсоа I]].

▲Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник [[Никлас граф Салм]], който се отличил в [[битка при Павия|битката при Павия]] през [[1525]] г. Салм пристига във [[Виена]] начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци ([[ландскнехти]]) и 700 испански мускетари, носещи на врата си “Единадесетте апостола“, единадесет куршума и барут за тях, под командването на Луис де Авалос и се заема с укрепването на 300-годишните стени около [[Свети Стефан (Виена)|катедралата Св. Стефан]], където установява главната си квартира. За да подсигури дълготрайна отбрана на града той барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1.8 м и издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сравнявайки сгради със земята, където е нужно, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях. Гарнизонът на Виена наброява около 17 000 войници и 75 оръдия, а за да се освободят войниците от пожарогасене, изграждане на укрепления и други дейности е създадено гражданско опълчение.

▲==Обсадата==

▲[[File:SiegeOfViennaByOttomanForces.jpg|thumb|225px|Обсадата на Виена от турците (турска гравюра)]]

▲На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех.

▲С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември почти пленява Ибрахим паша. Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели посредством ведра с вода, грах и др. на повърхността, при чието движение австрийците прокопават тунели срещу турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с тях, а понякога се взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни. На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници в нападение срещу турските окопи срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, поради което турците убиват мнозина. На 10 октомври огромна турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, но опитът на еничарите да нахлуят в града е отблъснат в голямо кръвопролитие, а дупката е запълнена с дървени греди, подготвени за такъв критичен момент.<ref name=guiness>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 91-93</ref>

▲На 11 октомври отново завалява дъжд и с провала на минната стратегия шансовете за османска победа се стопяват. Фуражът за конете на турците също е на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразяват недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление. [[Image:Landsknechte.jpg|thumb|250px|Ландскнехте, худ. Даниел Хопфер, ок. 1530 г.]] Той свика военен съвет на 12 октомври, на който решава да се направи последно нападение, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците. На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от защитниците, които не предвиждали друго освен предаване изтълкували отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е отново нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.<ref name=guiness/>

▲==Последици==

▲Сюлейман води следващия си поход през 1532 г., но е задържан прекалено дълго при унгарската крепост Кожег, до което време зимата наближава, а Карл V, осъзнал уязвимостта на Виена, събира 80 000 войници, тъй че вместо да изпълнят плана си турците отстъпват опустошавайки [[Щирия]]. Сюлейман заздравява контрола си над южна Унгария, а опустошението в Хабсбургска Унгария и Австрия, което оставя след себе си попречва на Фердинанд да предприеме продължително контранастъпление. Султанът закрепва васалното владение на Йоан Заполя като буфер между Свещената Римска империя и себе си. Двата похода доказват, че Виена е разположена на крайната граница на логистичните способности на турците и нейното падане би позволило на Сюлейман да зимува в Централна Европа и да нахлуе в раздираната от религиозни войни Германия на следващата година.

▲Нашествието и обсадата струват живота на десетки хиляди войници и граждани, а хиляди са продадени в робство. Тя слага край на разширяването на Османската империя към сърцето на Европа и началото на дългия и&#768; залез като велика военна сила. Според историка Ролф Адолф Кан „Избавлението на Виена от храбрия гарнизон под пълководството на граф Никлас Салм през 1529 г. е може би по-голямо, макар и по-малко драматично, постижение от [[битка при Виена|освобождението пет поколения по-късно]] постигнато главно от усилията на много по-голяма комбинирана армия от имперски и полски сили.“

▲Фердинанд I издига надгробен паметник в чест на защитника на Виена, Никлас Граф Салм, който е ранен при последната османска атака и умира на [[4 май]] [[1530]] г. Ренесансовият му саркофаг днес е изложен на показ в баптистерия на църквата Фотифкирхе във Виена. Синът на Фердинанд [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] по-късно построява летния си дворец Нойгебойде [Schloss Neugebäude] на мястото, където Сюлейман бил опънал палатката си.

▲==Вижте също==

▲==Бележки==