Ениджевардарска битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м неработеща препратка към файл - фикс. |
м форматиране, вътр. препратки |
||
Ред 20:
}}
'''Енуджевардарската битка''' ({{lang-el|Μάχη των Γιαννιτσών}}, ''Махи тон Яницон'') е [[битка]] в хода на [[Балканска война|Балканската война]], състояла се на [[1 ноември|1]]-[[2 ноември]] (19 – 20 октомври [[стар стил]]) [[1912]] година край град [[Енидже Вардар]] в [[Македония (област)|Македония]]. В нея [[Гърция|гръцките]] войски нанасят поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което им отваря пътя за завземане на [[Солун]].
== Предистория ==
След като през октомври гръцката [[Тесалийска армия]], под командването на престолонаследника [[Константинос I|Константинос]], удържа няколко победи срещу значително по-малочислените османски войски, тя продължава да настъпва към Солун. Благодарение на местното християнско население комуникациите между Ениджевардарския гарнизон и
Османските планове предвиждат Ениджевардарската част да се изтегли в [[Бер]], където да бъде подсилена с 8 [[батальон]]а и 2 [[Батарея|батареи]] от [[Суровичево]], както и с 4 батальона и 1 батарея от [[Катерини]]. Гръцкото командване се опасява Ениджевардарските турски сили да не се изтеглят през Бер към Солун и да подсилят защитата на града и едновременно с това да не бъдат ударени във левия си фланг през Суровичево, при което турското командване се е надявало да обгради гръцката армия. Заради това гръцкото командване решава да изпрати 5 [[Дивизия|дивизии]] към Бер, а Пета гръцка дивизия към [[Кожани]], която едновременно да защитава гръцкия фланг откъм Суровичево и да обезопаси снабдителната линия през [[Еласона]] и [[Лариса]]. Също така командването се надява, че чрез овладяването на Бер ще се отвори втора възможна снабдителна линия през Катерини и [[Палео Елевтерохори]].<ref name="Crawfurd1">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 86 – 90.]</ref>
[[File:Giannitsa.png|мини|250п|Военни действия и разположение на войските.]]▼
На 27 октомври 5-та дивизия се насочва към Кожани, а 7-ма дивизия, която първоначално е оставена като резерв в Лариса е изместена към Еласона, а оттам започва настъпление през [[Олимп]]. Дивизията превзема злеотбранявания от босненски доброволци проход Петра, след което излиза на река [[Колудей]] и заплашва турските части в Енидже Вардар от обкръжение. На 28 октомври започва настъплението на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-та дивизии към Бер. Още на 26 октомври османски части заемат височината Кастаня, която се определя с голямо тактическо значение<ref name="Crawfurd1" />. Турското командване разполага щаба и основните си бойни сили край Кулхалар на река Колудей. Общата численост на турския аскер с подкрепленията от Суровичево и Катерини, както и остатъците от струмската армия на Али Надир паша е около 30 000 души.▼
== Ход на военните действия ==
Гръцките основни сили, включващи пет дивизии, се придвижват от югозапад към Енидже Вардар, когато на 1 ноември са изненадани от силен артилерийски обстрел. Въпреки численото си превъзходство, гърците забавят атаката си с един ден. 2 турски батальона опитват нощна контраатака през един от мостовете на река Колудей, но са унищожени от артилерийски обстрел. На 2 ноември османците оказват ожесточена съпротива и се оттеглят, едва когато десният им фланг е заплашен с обход.<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912 – 1913| publisher = Анжела | pages = 145 – 146}}</ref> Турски части започват неорганизирано отстъпление към Солун, като са посрещнати от турска кавалерия в опит да се предотврати изтеглянето. В крайна сметка 3 000 турски войници и 14 оръдия са пленени от гръцката армия, докато тя дава загуби в размер 3 000 убити войници и офицери<ref name="Crawfurd2">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 90 – 95.]</ref>.▼
На [[27 октомври]] 5-та дивизия се насочва към Кожани, а 7-ма дивизия, която първоначално е оставена като резерв в Лариса, е изместена към Еласона, а оттам започва настъпление през [[Олимп]]. Дивизията превзема зле отбранявания от босненски доброволци проход [[Петра (пояснение)|Петра]], след което излиза на река [[Колудей]] и заплашва турските части в Енидже Вардар от обкръжение.
▲На
▲Гръцките основни сили, включващи пет дивизии, се придвижват от югозапад към Енидже Вардар, когато на 1 ноември са изненадани от силен артилерийски обстрел. Въпреки численото си превъзходство, гърците забавят атаката си с един ден. 2 турски батальона опитват нощна [[контраатака]] през един от мостовете на река Колудей, но са унищожени от артилерийски обстрел. На 2 ноември османците оказват ожесточена съпротива и се оттеглят, едва когато десният им фланг е заплашен с обход.<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912 – 1913| publisher = Анжела | pages = 145 – 146}}</ref> Турски части започват неорганизирано отстъпление към Солун, като са посрещнати от турска [[кавалерия]] в опит да се предотврати изтеглянето. В крайна сметка 3 000 турски войници и 14 оръдия са пленени от гръцката армия, докато тя дава загуби в размер 3 000 убити войници и офицери.<ref name="Crawfurd2">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 90 – 95.]</ref>
== Последици ==
Гръцкото командване не се възползва от успеха си и основната част от османските войски успяват да се оттеглят отвъд река [[Вардар]]. Въпреки това, османското командване преценява, че град Солун е зле укрепен и решава да прекрати съпротивата. Солун е предаден на гърците, които влизат в града на [[9 ноември]], изпреварвайки с няколко часа
== Бележки ==
| |||