Отваря главното меню

Промени

м
Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
 
== Средновековие ==
;''Светът е чиста радост за очите''
 
[[Картинка:Codex Manesse Walther von der Vogelweide.jpg|thumb|220px|{{center|Валтер фон дер Фогелвайде<br>(ок.1170-ок.1230)}}]]
 
== Реформация ==
;''Витенбергският славей, чиято песен ехти навред''
 
[[Картинка:Martin_Luther,_1529.jpg|thumb|left|204px|{{center|Мартин Лутер (1483 – 1546)}}]]
 
== Барок ==
;''Блазе ви, о, деца на майката Природа''
 
[[Картинка:Andreas Gryphius.jpg|thumb|200px|{{center|Андреас Грифиус<br>(1616 – 1664)}}]]
 
== Просвещение ==
;''Храмът на бога Амур посветения ще приюти''
 
[[Картинка:Johann Wolfgang Goethe 1811.jpg|thumb|180px|{{center|Йохан Волфганг Гьоте<br>(1749 – 1832)}}]]
 
== Романтизъм ==
;''На красотата младото лице старее''
 
[[Картинка:Novalis.jpg|thumb|220px|{{center|Новалис (1772 – 1801)}}]]
 
== Натурализъм и импресионизъм ==
;''Лавров лист и просяшка тояга''
 
Като противодействие на прекаленото вторачване в личните преживявания и поривите на фантазията, към края на [[XIX век]] в немската поезия настъпва отрезвяване. Под влияние на философската [[херменевтика]] на [[Вилхелм Дилтай]] поетите започват да изследват и обясняват действителността. Лирикът е изправен пред новите познания в [[биология]]та и [[социология]]та – това е времето на [[Дарвинизъм|дарвинизма]], [[детерминизъм|детерминизма]] и [[позитивизъм|позитивизма]].
 
== Символизъм ==
;''Отдих и сън върху зъбери вечни''
 
[[Картинка:R-dehmel 1905.jpg|thumb|180px|{{center|Рихард Демел<br>(1863 – 1920)}}]]
 
== Експресионизъм ==
;''Упорство в сърцата и диви мечти за борба''
 
[[Картинка:Gottfried Benn by Tobias Falberg 26-11-05.JPG|thumb|150px|{{center|Готфрид Бен<br>(1886 – 1956)}}]]
 
== Нулевата точка ==
;''Език, подгонен от сломената уста''
 
[[Картинка:Adorno.jpg|thumb|160px|{{center|Теодор Адорно<br>(1903 – 1969)}}]]
 
== Модернизъм и постмодернизъм ==
;''С раковинения звук на вечността в косите''
 
 
Общото, което остава в поезията на обединена Германия след падането на [[Берлинската стена]] през [[1989]] г., е развитието на една надпартийна и надидеологическа ''„[[природна лирика]]“'' с мощно магическо внушение. Вече са създадени големите образци – в ГДР от [[Петер Хухел]] и [[Йоханес Бобровски]], във ФРГ – от [[Волфганг Вайраух]], [[Гюнтер Айх]] и [[Карл Кролов]]. Сега природата вече не е ''„обективна реалност“'', която може да се възпява, а става естетически и философски обект, превръща се в противоположност на белязания от техническо и индустриално развитие, но и от политически и социални катастрофи съвременен свят. Природната лирика може да се възприема като естетическо бягство от една непоносима действителност, но в същото време тя е в съзвучие с проблемите за опазването на околната среда и с идеите на ''„[[екология|екологическото движение]]“'' в Германия от 80-те години.