Разлика между версии на „Петко Стайнов (композитор)“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 130.204.214.159 (б.), към версия на Dieda30)
Етикет: Отмяна
През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната [[сюита]] [[Тракийски танци]] в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – ''„Мечкарско“'' (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
 
Петко Стайнов води широка музикално-общественатаобществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.
 
Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
Анонимен потребител