Петко Стайнов (композитор): Разлика между версии

През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната [[сюита]] [[Тракийски танци]] в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – ''„Мечкарско“'' (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

 

 

Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София.