Ботево (област Враца): Разлика между версии

'''Бо̀тевоБо̀тево''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Хайредин]], [[област Враца]].

[[FileФайл:Botevo.jpg|thumbмини|212px|Кметството на с. Ботево]]Намира се на 24 км южно от Оряхово и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р. Бързина, изтичаща от едноименния язовир, разположен на около 500м западно. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток със селата Липница и Алтимир, на юг – с Бързина, на запад – с Хайредин и на север – със Софрониево.

Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Проданковица (Проданковец). След запустяването на Проданковец югоизточната част от землището му започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселва тук черкези и новото селище било наречено „Бръзенски черкези”. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселват оттам завинаги. На същото място започнали да прииждат заселници от планинските села – най-вече от Ботевградско и Врачанско. От село Калугерово, Ботевградско дошли родът Мачугови, сействата на майсторите-зидари Коцо и Христо Станчеви, от Долна Кремена дошли Герчовци, Джаджерете, Меродийте, Пашинците, Вълкан Гешовски, Тошо Георгиев, Цоновци, от село Боженица, Ботевградско идват Лаловци, от село Своде, Ботевградско – Нитовите, от Бакова могила,община Своде - някои от децата на дедо Милен.

С указ от 1884 г. селото е преименувано в Ботьово, а от 1956 г. – в Ботево.(Б. Николов. „От Искър до Огоста”, с. 22-23.)

[[FileФайл:Botevo - Vratsa Province - Mosta.jpg|thumbмини|Съвременният мост край с. Ботево]]

„Името му Ботево е произлезло от нашия славен поет и революционер Христо Ботев. Когато слезнал на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки” и потеглил с четата си за Врачанския балкан, пътят му минавал недалеч от с. Ботево, от източната страна на около 2 и ½ км. При местността „Кривия вир”. През тази местност минава река Бързина, на която, тогава, имало мост, наречен „Толова мост”. През този мост е минал Христо Ботев с четата си и се запътил към Врачанския балкан. Дотогава слабо познавали Христо Ботев, но мълвата, че той е поет и революционер, който иска да освободи България от турско иго, се разнася навсякъде, затуй те нарекли новото заселище Ботево.”„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско”

В балканското село Калугерово се размомяла мома Вълкана. Хубава била Вълкана и за хубостта ѝѝ се заговорило не само в Калугерово, а и в близки и далечни села. Стигнала мълвата и до ушите на един турчин - разбойник, предводител на група безделници, които тормозели селяните в цялата околия. Чул той за Вълкана и веднага се метнал на коня, а цялата му свита след него. Така една привечер те нахлули в Калугерово, убили бащата и вързали брата на Вълкана, а нея турчинът метнал пред себе си на коня. Отвлекли хубавата мома…

Като тръгнали да си отиват, минали по един път направо през гората и там спрели за почивка. Писнала зурна, започнали песни, веселби и гуляи. Заставили Вълкана виното да им налива. И нали била хитра хубавицата, и нали се била зарекла по-скоро да умре, отколкото друговерците да я поругаят - сипвала тя, сипвала и виното не жалела. Не след дълго, пияни и уморени, разбойниците заспали, а тя тихо се измъкнала и побягнала в тъмната гора. “По-добре горските зверове да ме разкъсат, по-добре мъртва, отколкото в ръцете на онези пияни зверове” - мислела си тя и тичала с все сила. Спъвала се в тъмното, падала, ставала, пак бягала…

Започнало да се развиделява. Толкова се изморила, че едвам влачела крака, а очите ѝѝ сами се затваряли. Усетила, че силите я напускат и не ще може да се изплъзне…Тогава видяла едно кухо дърво и бързо се скрила в него. Вече се чувал тропотът на конете и гневните гласове на преследвачите. Три пъти минавали турците покрай дървото, три пъти го обикаляли, три пъти стаявала тя дъх, но не я открили и си заминали. Много време след това не посмяла да излезе от своето скривалище. А когато понечила да излезе, разбрала с ужас, че се е заклещила. Колкото и да се мъчела, не могла да се освободи, не могла и да повика за помощ, за да не се издаде. Така минал ден, минала нощ, втора, трета…

Клетата девойка вече беряла душа, когато стоновете ѝѝ дочули две козарчета, но дострашало ги да се приближат и хукнали към селото, за да обадят на мъжете. Забавили се по пътя децата и когато селяните стигнали дървото, от него вече никой не се обаждал. Издъхнала била момата. Колкото и да се мъчели - не могли да извадят мъртвата и най-накрая отсекли дървото. Така се била вкопчила Въркана в него, че едвам ги отделили. Целунал своята мъртва сестра брат ѝ ѝ Цоло, свел очи и бавно я понесъл на ръце към селото. Биело тежко сломеното му сърце, сълзи на гняв и мъка светели в очите му:

За пръв път е отворено тук училище през 1881 годг. Училищното здание е правено през същата година по стопанствен начеин за около 200 лева. Учител е Н. Гачев. На задължително обучение подлежат 30 момчета и 16 момичета.

[[FileФайл:ninogachev.jpg|thumbмини|250px|Учителят Нино Гачев със свои ученици-завършили гимназия или университет]]