Катраница (дем Еордея): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
||
Ред 37:
=== В Османската империя ===
В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската [[Велика Лавра]] става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.<ref>Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.</ref> В
В края на
В 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Катраница живеят 940 [[българи]] и 1 100 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.]</ref> Всички жители на Катраница са [[гъркомани|патриаршисти]]. Според гръцка статистика от 1904 година в ''Катранца'' живеят 1 350 ''българогласни гърци''.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи [[гъркомани|патриаршисти]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.</ref>
|