Кондороби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
м Бот: латинизация на векове
Ред 32:
== История ==
=== В Османската империя ===
В 15XV век в ''Кладорум, Костурско'' са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.] Данните могат да са и за село [[Кладороби]], Леринско.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Кондорово'' (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Кондороби има 190 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
Ред 38:
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в [[Тиолища]]<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref>.
 
В началото на 20XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.]</ref>
 
Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>
Ред 51:
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.</ref>
 
През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод ''Преображение'', по името на средновековната църква „Преображение Господне“ на един хълм до селото. Църквата има същия архитектурен модел като костурската „[[Богородица Кубелидики]]“ и също е от 11XI век.<ref>[http://194.219.43.19/~bitsiou/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=13 Δήμος Βιτσίου]</ref>
 
=== Преброявания ===