Теохарис Кункас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: латинизация на векове
Ред 14:
Роден е в 1870 година в [[Урумлък|урумлъшката]] паланка Гида, която тогава е в Османската империя, днес [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]], Гърция, в семейството на Петрос и Елисавет. Занимава се с внос на животни от Гърция. В 1897 година кметът на [[Петрото]] Николаос му възлага преноса на оръжие и амуниции за Македония. Кункас пренася оръжието от Периволи във Фтиотида до [[Клиди (дем Александрия)|Клиди]] в къщата на Ракос. Първоначално е четник при Мороянис, [[Емануил Кацигарис]] и Стойко.<ref name="manos.30">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 30.]</ref>
 
В началото на 20XX век участва в гръцката акция срещу българските чети в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]] и заедно с [[Георгиос Перифанос]] (Дзолас) създава като гръцка база колибата Кунка в югозападния край на езерото. Четата на Кункас е съставена от [[Урумлък|урумлъчани]] (румлукиоти). Подпомага [[Константинос Буковалас]] (капитан Петрилос). По-късно заедно с критянина капитан [[Емануил Кацигарис]], пристигнал в блатото през ноември 1904 година, участва в много сражения с български чети. По-късно четата му действа в района на воденските села [[Владово]] и [[Техово (дем Воден)|Техово]]. На 27 ноември 1904 година четата на Кункас се сблъсква с българска чета при мъгленското село [[Саракиново]]. След четиричасова битка българите се оттеглят. След това Кункас се връща в района на езерото, където действа с Петрилос и [[Гоно Йотов]], като участва в тероризирането на селата [[Кърджалиево]], [[Киркалово]], [[Кангалич]], [[Зорбатово]], [[Саръчево]] и [[Постол]] и те са върнати насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Заедно с Гоно Йотов получават прякора „българоядци“ (Βουλγαροφάγοι).
 
Кункас убеждава Николаос Петрусис от [[Манастир (дем Мъглен)|Манастир]] да се върне на гръцка страна. В 1908 година четата на Кункас участва в сражението при [[Полчище]], [[Мариово]] с войводата Стойко, който е ранен от четника Маркос. В битката загиват 5 гърци и 6 българи, като Кункас е ранен за пети път.