Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици - кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като ''яхудиче'' - еврейски. В края на 18XVIII век [[Фазил бин Тахир Ендруни]] пише в своето „[[Зенаннаме]]“:

С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17XVII век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18XVIII век се появява литература на народния език (ладино), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19XIX век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.

Още в 15XV век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това проникват и във вътрешността.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119.</ref> Наречието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. Ладинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладински минават в българския език.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508.</ref> Ладинският е общият език в [[Солун]] през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки [[Солунски пожар|големия пожар]], икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50&nbsp;000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62&nbsp;999 души с майчин език ладински. Числото пада до 53&nbsp;094 в 1940, но още 21&nbsp;094 души говорят ладински „понякога“.<ref>[http://www.greek-language.gr/greekLang/studies/guide/thema_c6/04.html Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα.] – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα</ref>

От 17 до 19XIX век ладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладински. През 20XX век броят говорещи ладински пада рязко - цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.

* Традиционно, особено в религиозни ладински текстове, ладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до 19XIX век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] - полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.

Кастилският правопис към края на 15XV век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в 18XVIII век) се превръща в съвременния испански правопис. Ладинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от 15XV век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.