Уикипедия

Леринско: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: латинизация на векове
Ред 9:
След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47&nbsp;855 души, отразява следните резултати: българи са 20&nbsp;189 (42.1%) души, турци - 13&nbsp;860 (29%), гърци - 13&nbsp;111 (27.4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ - 695 (1.5%). От обявените за гърци 5&nbsp;111 души (39%) говорят само български, 3&nbsp;250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4&nbsp;750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорящото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59.4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126-128.]</ref>.
 
Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на 20XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28&nbsp;673 или 52.1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12&nbsp;628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1-5 семейства в село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124-125, 128-129.]</ref>.
 
В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов - Политис]], заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация [[Гръцки македонски юмрук]] етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38&nbsp;562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител [[Атанасиос Сулиотис]] се посочва, че от 11&nbsp;683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41.3% са „чуждоговорящи с гръцко национално самосъзнание“<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.129-132.]</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Леринско“.