Разлика между версии на „Аслан Абашидзе“

м
-те год.-->-те години; козметични промени
(махам твърдения без източник)
м (-те год.-->-те години; козметични промени)
 
{{Личност
| име = Аслан Абашидзе
Той е бивш ръководител на Автономна република Аджария от 1991 до 5 май 2004 г. Оттегля се от поста си под натиск от централното грузинско правителство и масови опозиционни митинги по време на кризата в Аджария през 2004 г. и оттогава живее в [[Москва]], [[Русия]]. На 22 януари 2007 г. градският съд в Батуми го намира виновен за злоупотреба със служебно положение и присвояване на държавни средства в размер на 98,2 милиона [[грузинско лари|грузински лари]] и го осъжда на 15 години затвор, без Абашидзе да присъства на процеса. Също така е подсъдим по обвинение за убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991 г.
 
== Ранни години и кариера ==
Абашидзе е роден в известно мюсюлманско аджарско семейство, клон на княжеското семейство Абашидзе. Неговият прачичо Мемед Абашидзе е бил известен писател и член на парламента на Демократична република Грузия между 1918 и 1921 г., но е убит по заповед на [[Йосиф Сталин]] през 1937 г. Баща му е изпратен в лагер на ГУЛАГ за 10 години, но оцелява. Въпреки трудното си детство през 1950-те години Абашидзе успява да завърши „История и философия“ в Университета на Батуми и „Икономика“ в Тбилиския държавен университет .
 
Работи като учител и икономист, преди да се присъедини към грузинската регионална държавна служба. Директор е на редица технически учреждения, преди да бъде избран за министър на социалната политика на Аджария. По-късно е назначен за първи заместник-министър на социалната политика на Грузия и се мести в Тбилиси.
 
Въпреки че произхожда от известно мюсюлманско семейство, което е играло ключова роля в затвърдяването на грузинската и ислямската идентичност сред мюсюлманите в Аджария, Аслан Абашидзе приема християнството.
 
== Независима Грузия ==
Когато Грузия възвръща своята независимост през 1991 г., Абашидзе е назначен за председател на Върховния съвет на Автономна република Аджария. Също така е назначен за заместник-председател на Парламента на Грузия, пост който запазва през периодите 1990-1992 и 1992-1995. Построява независим политически център в Аджария като води политически курс на компромис между правителството в Тбилиси и опозицията. Създава собствена армия като противовес на въоръжените групи, които подкрепят президента [[Звиад Гамсахурдия]] и техните противници. Когато избухва гражданската война между силите, подкрепящи президента, и противниците им, през зимата на 1991-1992 г. и отново през есента на 1993 г., Абашидзе задържа 2-те враждуващи сили извън Аджария и съумява да предотврати разпространението на сблъсъците в републиката.
 
Въпреки това, за разлика от лидерите на [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]], Абашидзе не се опитва да търси независимост за Аджария и следва политика, която най-добре може да бъде характеризирана като „политика на въоръжена автономия“, след падането на Гамсахурдия. Успява да превърне Аджария в „свободна икономическа зона“, с много малко ограничения на търговията, но митническите задължения и приходи отиват в неговото правителство, вместо в изпълнителната власт в Тбилиси. Абашидзе получава критики за управлението си с „тежка ръка“, което често е описвано като феодално. Създава собствена политическа партия през 1992 г., наричана Съюз на демократическото съживяване или Съюз за възраждане на Грузия. През 1998 г. е избран за президент на Аджария с 93% от гласовете, като изборите са определени (основно от руските наблюдатели) като свободни и честни.
 
Абашидзе предпочита да оказва влияние от дистанция, вместо да опитва да се състезава за държавна власт, и постепенно възприема политика на подкрепа на тези, които предлагат най-доброто за запазването на неговото управление в Аджария. Изглежда, че президентът [[Едуард Шеварднадзе]] предпочита полунезависима Аджария, вместо риск от нова гражданска война. Неговите отношения с Шеварнадзе охлаждат в края на 1990-те год.години, когато Абашидзе и правителството си разменят обвинения в корупция и измяна.
 
== Революция на розите ==
Принудителното подаване на оставка от Шеварнадзе през ноември 2003 г. – широко известно като „Революцията на розите“, създава политическа криза между Абашидзе и новото правителство в Тбилиси. Грузинската опозиция строго критикува Шеварнадзе за неуспехите му да се справи с проблема със сепаратизма, включително възприемането от нея като липса на контрол от страна на Тбилиси върху Аджария. Абашидзе вижда това като заплаха за позицията му и за автономията на Аджария, поради което нарича падането на Шеварнадзе преврат. Той обявява извънредно положение в Аджария и търси подкрепа от Русия в случай на открит конфликт. Не успява да си осигури подкрепата на Русия и попада под силен натиск от [[САЩ]] да отстъпи.
 
На 22 януари 2007 г. съдът в Батуми намира Абашидзе виновен по обвинение за злоупотреба със служебно положение и присвояване на 98,2 милиона грузински лари и го осъжда на задочно на 15 години затвор. Също така, Абашидзе е обвинен в убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991 г.
 
== Семейство ==
Аслан Абашидзе е вдовец, като с починалата си съпруга Магули Гогитидзе (музикантка) имат 2 деца: син Георги Абашидзе, бивш кмет на Батуми, и дъщеря Диана Абашидзе.
 
== Външни препратки ==
* {{Worldcat id|lccn-n96-16065}}
* [http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/3683629.stm Profile: Aslan Abashidze], Steven Eke, ''[[BBC News]]'', 4 May 2004
* [http://www.internationalreports.net/cis/georgia/2002/adjara/presidentaslan.html "President Aslan Abashidze, visionary leader of Adjara"], 2002
* [http://www.parliament.ge/ABOUT/election_99/aslan_abashidze.htm Aslan Abashidze] at the Georgia Parliament{{Dead link|date=October 2008}}
* [http://www.georgianbiography.com/alphabetindex.html#A Aslan Abashidze], The Dictionary of Georgian National Biography.
 
== Източници ==
<references/>
{{Превод от|en|Aslan Abashidze|608493524}}