Уикипедия

Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x тире, 7x тире-числа, 2x заглавие-стил, 2x кавички, 6lokavica, 8 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 19:
|регулатор= [[Национален орган на ладинския език]]
|iso639-1= lad
|iso639-2= lad
|SIL=
|карта=
Ред 28:
Като [[еврейски езици|еврейски език]], ладинският е повлиян значително от [[иврит]] и [[арамейски език|арамейски]], както и от [[арабски език|арабски]], [[турски език|турски]] и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.
 
Подобно на много други еврейски езици, ладинският е зaплашензаплашен от [[мъртъв език|изчезване]]. Повечето говорещи ладино като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.
 
== Име ==
В Израел езикът е най-често наричан ''ладино'' (לאדינו), което произхожда етимологически от [[латински език|''латински'']], макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдеоиспански: ''judeo-espagnol'', ''judeo-español'',<ref name="DRAE">[http://buscon.rae.es/draeISrvltGUIBusUsual?LEMA=judeoespa%C3%B1oljudeoespañol&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado Real Academia Española, статия: Judeo-Español]'' in the [[Diccionario de la Real Academia Española]] (DRAE).</ref> ''sefardi'', ''djudio'', ''dzhudezmo'', ''judezmo'', и ''spanyol'' или ''español sefardita''; ''[[хакития]]'' (от арабското ''ħaka'' حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в [[Мароко]]. Диалектът на [[Оран (провинция)|Оран]] в Алжир се нарича ''тетуани'', тъй като Оранските евреи идват главно от [[Тетуан]]. На иврит езикът се нарича ''спаньолит''.
[[File:Almanac Israelite, Thessaloniki 1923.jpg|мини|„Еврейски алманах“ на ладински, Солун, 1923 г.]]
Според [[Етнолог (издание)|„Етнолог“]]:
Ред 43:
{{цитат|Ладински не се говори, а е продукт на буквален дума по дума превод на ивритските или арамейски библейски или литургични текстове, правен от равините в еврейските училища в Испания. В тези преводи отделна ивритска или арамейска дума винаги кореспондира на една и съща испанска дума, освен ако не пречат някакви [[Екзегеза|егзегетични]] съображения. С други думи ладински е просто иврит облечен в испански или испански с ивритски синтаксис. Известният ладински превод на Библията [[Ферарска Библия|Biblia de Ferrara]] (1553), вдъхновява серия испански християнски Библии.<ref name="Thessaloniki Museum">[http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Jewish Museum of Thessaloniki]. Jmth.gr. Retrieved on 19 October 2011.</ref>}}
 
Така ''ладино'' означава този специален стил с многобройни ивритски и арамейски заемки и тенденция за буквално предаване на ивритския словоред (''ha-laylah ha-zeh'', означаващо ''тази нощ'', е предавано като ''la noche la esta'' вместо нормалното испанско ''esta noche''<ref>[http://www.cryptojews.com/clearing_up_ladino.htm "Clearing up Ladino, Judeo-Spanish, Sephardic Music"] Judith Cohen, HaLapid, winter 2001; [http://www.wzo.org.il/en/resources/view.asp?id=1596 Sephardic Song] Judith Cohen, Midstream July/August 2003</ref>). Към времето на изгонването обаче ежедневният език на евреите на полуострова се различава малко, ако изобщо се различава, от този на християнските им съседи.
 
Днес ''ladino'' е испанско (кастилско) прилагателно,<ref>2001 ''Dictionary of the Royal Spanish Academy of the spanish tongue, Diccionario de la lengua española de la Real Academia Española'', Espasa.</ref> което означава ''хитър'', силно отдалечено от историческото значение.
Ред 49:
== История ==
[[File:El Avenir Ladino Newspaper.jpg|мини|250п|Солунският вестник на ладински с еврейска писменост „[[Авенир]]“]]
Ладино е изнесен в Османската империя - – Балканите, Северна Африка и Близкия изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>
 
Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици - – кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като ''яхудиче'' - – еврейски. В края на XVIII век [[Фазил бин Тахир Ендруни]] пише в своето „[[Зенаннаме]]“:
 
{{цитат|Кастилците говорят еврейски, но не са евреи.}}
 
Близостта и взаимното разбиране между ладино и кастилски подпомага търговията между сефарадите - – от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.
 
След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладино-говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[Папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].
 
С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на XVII век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в XVIII век се появява литература на народния език (ладино), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на XIX век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - – над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
[[File:Bitolya Ladino Jewish club.jpg|мини|Обява на битолския еврейски клуб, 1917]]
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - – гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–19661958 – 1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.
 
Още в XV век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това проникват и във вътрешността.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119.</ref> Наречието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. Ладинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладински минават в българския език.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508.</ref> Ладинският е общият език в [[Солун]] през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки [[Солунски пожар|големия пожар]], икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50&nbsp;000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62&nbsp;999 души с майчин език ладински. Числото пада до 53&nbsp;094 в 1940, но още 21&nbsp;094 души говорят ладински „понякога“.<ref>[http://www.greek-language.gr/greekLang/studies/guide/thema_c6/04.html Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα.] – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα</ref>
 
Ладинският е езикът и на [[дьонме]] ритуалите - – например ''Sabbatai Tsevi esperamos a ti''.
 
От XVII до XIX век ладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладински. През XX век броят говорещи ладински пада рязко - – цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.
 
Създадената в 1909 година [[Социалистическа работническа федерация]] защитава ладинския език от [[Ционизъм|ционистите]], които налагат [[иврит]] и от [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]], който налага [[френски език]].<ref>{{lang-fr|Les AA (''auteurs'') montrent comment en défendant la langue judéo-espagnole (contre les sionistes partisans de hébreu ou les francophones de l'Alliance) les socialistes internationalistes de la Fédération restaient en dernière analyse assez proches du monde juif traditionnel: ils représentaient une forme d'occidentalisation qui impliquait pas l'assimilation}}, Löwy Michael, ''[http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/assr_0335-5985_1994_num_86_1_1443_t1_0265_0000_4 Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles]'' (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265- – 266.</ref>
 
== Фонетика ==
[[File:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|мини|Учебник по ладински, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.
 
Ладинското произношение на ''s'' като ''ш'' пред ''к'' и в края на определени думи (като ''seis'', ''шест'', произнасяно {{IPA|[seʃ]}}) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление [[йеисмо]]: ''eya'' {{IPA|[ˈeja]}} (ладински) and ''ella'' {{IPA|[ˈeʝa]}} (съвременен испански).
 
Архаичните черти запазени от ладинския са:
* Съвременното испанско ''z'' (''c'' преди ''e'' или ''i''), произнасяно ''s'' или {{IPA|[θ]}} според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''ç'' (''c'' before ''e'' or ''i''), произнасяно ''ц'' и ''z'' (във всички позиции), произнасяно ''дз''. Тази разлика е запазена в ладински, където двете фонеми се произнасят съответно ''с'' и ''з'': ''korason''/''coraçon'', ''сърце'' (съвременен испански ''corazón'') срещу ''dezir'', ''казвам'' (съвременен испански ''decir''). ([[Седил]]ът в буквата ''[[ç]]'' е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански).
* Съвременното испанско ''j'', произнасяно {{IPA|[x]}}, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''x'', произнасяно {{IPA|[ʃ]}} (българско ''ш''), и ''j'', pronounced {{IPA|[ʒ]}} (българско ''ж''). Отново разликата е запазена: ''basho''/''baxo'', ''долен'' (съвременен испански ''bajo'') срещу ''mujer''/''muger'', ''жена'', ''съпруга''.
* В съвременния испански, употребата на буквите ''b'' и ''v'' се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща [[билабиална съглсна|билабиална фонема]], реализирана или като {{IPA|[b]}} или като {{IPA|[β]}} според мястото в думата. В староиспанки и ладински изборът е фонетичен: ''bivir'' {{IPA|[biˈviɾ]}}, ''живея'' (съвременен испански ''vivir''). В ладински ''v'' е [[лабиодентална съгласна|лабиодентално]], а не билабиално.
 
Ред 125:
Използвани или предлагани са следните системи за писане на ладински:
 
* Традиционно, особено в религиозни ладински текстове, ладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до XIX век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] - – полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.
* [[Гръцка азбука|Гръцката азбука]] и [[Кирилица]]та са използвани в миналото,<ref>''Verba Hispanica'' X: [http://hispanismo.cervantes.es/documentos/smidX.pdf Los problemas del estudio de la lengua sefardí], Katja Šmid, Ljubljana, pages 113–124113 – 124: ''Es interesante el hecho que en Bulgaria se imprimieron unas pocas publicaciones en alfabeto cirílico búlgaro y en Grecia en alfabeto griego. [...] Nezirović (1992: 128) anota que también en Bosnia se ha encontrado un documento en que la lengua sefardí está escrita en alfabeto cirilico''. Nezirović, M., ''Jevrejsko-Španjolska književnost''. Institut za književnost, Svjetlost, Sarajevo, Bosnia 1992.</ref> но това е рядко и не същестува днес.
* В Турция, ладински най-често се пише с [[турска азбука|турския вариант]] на латиницата. Това може би е най-разпространената употреба днес, тъй като след избиването на сефарадските общности на Балканите и в Източна Европа по време на [[Холокоста]], най-многобройни от говорещите ладински остават турските евреи. Но ладинската страница на турския еврейски вестник „[[Шалом (турски вестник)|Шалом]]“ днес използва израелската система.
* Израелският Национален орган на ладинския език поддържа фонетична транскрипция на латиница от традиционното ивритско изписване и не прави отстъпки в посока на испанския правопис, която използва в изданието си [[Аки Йерушалаим]]. Песните ''Non komo muestro Dio'' и ''Por una ninya'', по-долу, и текстът в параграф [[#Примери|Примери]], са написани с употребата на тази система.
* Публикациите в Испания обикновено използват стандатния правопис на съвременния кастилски, за да са по-лесни за четене от съвременните испанци.<ref>Вижте предговора от [[Якоб Хасан]] към Romero, ''Coplas Sefardíes'', Cordoba, pp. 23–2423 – 24.</ref> Тези издания често използват диакритични знаци, за да покажат къде ладинското произношение се различава от днешното испанско.
* Най-консервативното и малко популярно е предложението на някои, включително Пабло Карвахал Валдес, ладинският да използва правописа, използван по времето на изгонването от Испания (1492). Тази система е използвана в транскпипцията на песента ''Adio querida''. ''Quando el melekh Nimrod'' е смесица от тази и израелската система.
 
=== Аргументи за и против правописа от 1492 ===
Кастилският правопис към края на XV век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в XVIII век) се превръща в съвременния испански правопис. Ладинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от XV век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.
 
Ред 157:
 
== Примери ==
=== Сравнение с други езици ===
 
'''Ладински'''
 
Line 209 ⟶ 208:
'''Adio, kerida'''
 
{{col-begin}}
{{col-break2}}
Tu madre kuando te pario<br>
Y te kito al mundo,<br>
Ред 225:
No kero la vida,<br>
Me l'amargates tu.<br>
{{col-break2}}
Va, bushkate otro amor,<br>
Aharva otras puertas,<br>
Ред 265:
|&nbsp;
|-
|'''Quando el Rey Nimrod''' ''(адаптация)''
|'''Когато цар Нимрод''' ''(превод)''
|-
Ред 292:
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|-
|En aquella hora el nascido fablava<br>"Andávos„Andávos mi madre, de la meara<br>yo ya topo quen me alexasse<br>mandará del cielo ken me acompañará<br>porque só criado de El Dio Barukh."“
|В онзи час новороденото говореше<br>'Излез от обора, майко<br>Ще намеря кой да ме изнесе<br>Ще изпрати от небето, който ще ме придружи<br>Защото аз съм слуга на Блажения Бог.'
|-
Ред 300:
 
== Библиография ==
* Съпоставително езикознание, том 17, Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1992, стр. 112- – 114.
* Списание на Българската академия на науките, том 119, броеве 1- – 6, БАН, София, 2006, стр. 26- – 32.
* Bunis, David M. ''Judezmo: an introduction to the language of the Sephardic Jews of the Ottoman Empire'', Jerusalem, 1999. ISBN 9654930244
* Габинский, Марк А. ''Сефардский (еврейско-испанский) язык. Балканское наречие'', Кишинёв: Штиинца, 1992.
Ред 314:
* [http://lingua.cc.sophia.ac.jp/diksionario-LK/ Diksionario de Ladinokomunita]
* [http://www.orbilat.com/Languages/Spanish-Ladino/index.html Ладински в Orbis Latinus]
* [http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=8989551 Socolovsky, Jerome. "Lost„Lost Language of Ladino Revived in Spain"Spain“], ''Morning Edition'', National Public Radio, 19 March 2007.
* [http://www.grijalvo.com/Matilda_Koen_Sarano/b_Matilda_Kuzina_kongreso.htm A randomly selected example of use of ladino on the Worldwide Web: La komponente kulinaria i linguístika turka en la kuzina djudeo-espanyola]
* [http://www.tapuz.co.il/tapuzforum/main/anashim.asp?forum=420&pass=1 Израелски ладински форум]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ладински_език_(ибероромански)“.