Векове наред селото е било изолирано и затова тук се е развивало селското стопанство преди всичко друго – само така хората са можели да задоволят основните си нужди от храна. Асфалтиран път, ток и вода докарват едва след периода на индустриализация в 60-70-те год.години на 20 век. След 09.09.1944 г. в България се налага комунизъм и започват да се правят [[ТКЗС]] (кооперации). Селяните не искат държавата да им прибере добитъка и земята, но в крайна сметка са принудени да приемат и това, а по късно много напускат селото за да търсят по-добро препитание в града. Това довежда до упадъка на Богданово, както и на много други села. След разтурянето на ТКЗС е основана земеделска кооперация „Изворите“. Понастоящем от нея не се обработва нито един декар. Традиционен поминък е животновъдството (главно пасищно свиневъдство). Земеделието е застъпено в по-малки мащаби.
