Винище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1950 |
м -те год.-->-те години; козметични промени |
||
Ред 8:
| площ = 29,329
}}
'''
[[
== География ==
Ред 27:
През лятото на 1950 година, в разгара на [[Колективизация в България|колективизацията]], в [[Горянско движение|горянска група]] в селото [[Селски бунтове от 1950 година|подпалва снопите]] по време на вършитба.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 161}}</ref>
От [[1960-те]]
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
== Култура ==
[[
Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в с. Винище е построена през първата половина на [[19 век]]. Въпреки скромната си [[архитектура]], иконите от [[иконостас]]ът /възрожденска школа/ се отличават с висока художествена стойност. Според д-р [[Иванка Гергова]] иконите са дело на [[Банско|банския]] зограф [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] (оригиналите на иконите се съхраняват в художествената галерия на Берковица). След 1950-те църквата не се използва заради тогавашната власт и е разграбена. През 2004-2005 г. е направен основен ремонт, изгражда се нова камбанария, която се свързва с църквата от към централния западен вход. Цялата църква е изографисана от зограф [[Мартин Маринов]] и неговите ученици в същия период.
== Население ==
[[
[[
Населението на Винище е православно, в етнографско и диалектно отношение спада към западнобългарската група. До началото на 20-ти век в обществената организация са били определящи т.нар [[Задруга|задруги]]. До скоро запазени са много старинни обичаи, като обичая „[[курбан]]“, представляващ родова сбирка на специално избрано място, посветена на деня на определен светец. На снимката вляво се вижда каменен кръст (наречен [[оброк]]), обозначаващ такова култово място, принадлежащ на един от родовете в селото. Намерен е в местността „Камико“, близо до разцепен от мълния на две многовековен дъб. Надписът на него гласи „ Св. Костадин, лето от Христа 1804“. Подобен избор на [[капище|светилище]] е известен от [[Славянска религия|старославянските религиозни обичаи]].
Ред 68:
{{Община Монтана}}
[[Категория:Села в област Монтана]]
|