Винище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1950
м -те год.-->-те години; козметични промени
Ред 8:
| площ = 29,329
}}
'''ВѝнищеВѝнище''' (на местния диалект: ''Виньище'') е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Монтана]], [[област Монтана]], на 16 км от гр. [[Монтана]] в посока [[Видин]] близо до път [[Е 79]].
[[файлФайл:Vinishte-locality-Kamiko-Craig72.jpg|мини|ддясно|250п|Местността Камико]]
 
== География ==
Ред 27:
През лятото на 1950 година, в разгара на [[Колективизация в България|колективизацията]], в [[Горянско движение|горянска група]] в селото [[Селски бунтове от 1950 година|подпалва снопите]] по време на вършитба.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 161}}</ref>
 
От [[1960-те]] год.години се наблюдава постоянна тенденция към обезлюдяване на селото, като само за последните 20 години броят на жителите му е намалял 2 пъти. Към 2013 година в селото има детска градина с 28 деца, разходите за която се поемат от германския предприемач Кирил Маринов, родом от селото. В селото няма функциониращо училище, учениците се превозват с автобуси до Монтана.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Култура ==
[[файлФайл:Vinishte-church-Craig72.jpg|мини|Църквата „Св. Йоан Кръстител“]]
Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в с. Винище е построена през първата половина на [[19 век]]. Въпреки скромната си [[архитектура]], иконите от [[иконостас]]ът /възрожденска школа/ се отличават с висока художествена стойност. Според д-р [[Иванка Гергова]] иконите са дело на [[Банско|банския]] зограф [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] (оригиналите на иконите се съхраняват в художествената галерия на Берковица). След 1950-те църквата не се използва заради тогавашната власт и е разграбена. През 2004-2005 г. е направен основен ремонт, изгражда се нова камбанария, която се свързва с църквата от към централния западен вход. Цялата църква е изографисана от зограф [[Мартин Маринов]] и неговите ученици в същия период.
 
== Население ==
[[файлФайл:Vinishte-obrok-1.jpg|мини|Оброчен камък]]
[[файлФайл:Vinishte-obrok-2.jpg|мини|Оброчен камък (възстановка)]]
Населението на Винище е православно, в етнографско и диалектно отношение спада към западнобългарската група. До началото на 20-ти век в обществената организация са били определящи т.нар [[Задруга|задруги]]. До скоро запазени са много старинни обичаи, като обичая „[[курбан]]“, представляващ родова сбирка на специално избрано място, посветена на деня на определен светец. На снимката вляво се вижда каменен кръст (наречен [[оброк]]), обозначаващ такова култово място, принадлежащ на един от родовете в селото. Намерен е в местността „Камико“, близо до разцепен от мълния на две многовековен дъб. Надписът на него гласи „ Св. Костадин, лето от Христа 1804“. Подобен избор на [[капище|светилище]] е известен от [[Славянска религия|старославянските религиозни обичаи]].
 
Ред 68:
 
{{Община Монтана}}
 
[[Категория:Села в област Монтана]]