Ян Палах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Jan Palach
Line 16 ⟶ 15:
През август [[1968]] г. войски на [[СССР]], [[Народна Република България|НРБ]], [[Германска демократична република|ГДР]], [[Полска народна република|ПНР]], [[Унгария|УНР]] нахлуват в [[Чехословакия]], за да сложат край либерализиращите реформи на правителството на [[Александър Дубчек]], известно като [[Пражка пролет]]. Група от чешки студенти, включително и Палах, замислят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към [[Пражки университет|Карловия университет]] в [[Прага]], той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу ''деморализацията'' на чешките граждани, причинена от окупацията.
{{цитат|„Не беше толкова против Съветската окупация, а против деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“<ref>{{Cite web|url=http://www.radio.cz/en/article/36607 |title=Jaroslava Moserova – remembering Jan Palach – Radio Prague |publisher=Radio.cz |date=21 January 2003 |accessdate=14 April 2011}}</ref>}}
[[Погребение]]то на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари [[1969]] г.) друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.
Line 36 ⟶ 35:
В чест на Палах [[Валери Петров]] написва стихотворението „Самоизгаряне“.
Видеото към песента
Произведението ''„Погребението на Палах“'', изпълнено от
Палах е споменат в соло албума на [[Жан Жак Бърнел]] от 1979 г. ''„Euroman
{{цитат|„Не забравяйте Ян Палах, който изгоря като факла срещу [[Варшавския договор]].“}}
В своята песен ''„Nuuj Helde“'' Janse Bagge Bend (от Нидерландия) задава въпроса дали хората знаят защо е изгорял Ян Палах.▼
▲В своята песен ''„Nuuj Helde“''
Палах е споменат също така и в пиесата „Площад Венцеслас“ на [[Лари Шу]].▼
▲Палах е споменат също така и в пиесата ''„Площад Венцеслас“'' на [[Лари Шу]].
След като търси политическо убежище в [[САЩ|Щатите]], полският артист Виктор Зостало почита Ян Палах в своето „Представление за свободата“, прокламирайки: ''„Аз съм Ян Палах. Аз съм чех, аз съм поляк, аз съм литовец, виетнамец, афганистанец, аз съм един предаден Вие. След като се изгоря хиляди пъти, може би ще победим.“''▼
▲След като търси политическо убежище в [[САЩ|Щатите]], полският артист Виктор Зостало почита Ян Палах в своето ''„Представление за свободата“'', прокламирайки:
{{цитат|„Аз съм Ян Палах. Аз съм чех, аз съм поляк, аз съм литовец, виетнамец, афганистанец, аз съм един предаден Вие. След като се изгоря хиляди пъти, може би ще победим.“''<ref>{{Cite web|url=http://www.wsart.com/performance/jan_palach/freedom.html |title=Wiktor Szostalo – Performance |publisher=Wsart.com |date= |accessdate=14 April 2011}}</ref>}}
На честването на 40-тата годишнина от смъртта на Ян Палах статуя, направена от Андрес Бек, е транспортирана от Франция до Чехия в памет на студента. Статуята е поставена в град Мелник – града, където е учил Ян Палах.
[[File:The House of the Suicide and the House of the Mother of the Suicide (1074).jpg|мини|260px|„Домът на самоубийството и Домът на Майката на самоубийството“ на Джон Хайдук в Прага.]]
Италианският текстописец [[Франческо Гучини]] написва песента ''„Пражка пролет“'', в
{{цитат|„Едно време Ян Хус е бил изгорен жив“ Полският певец [[Яцек Кажмарски]] написва песен за самоубийството на Палах, наречена „Факли“.
Името на Ян Палах
Словенският поет [[Едвард Коцбек]] написва поемата „Ракета“, в която съпоставя 2 събития, случили се през 1969 г.: кацането на „[[Аполо 11]]“ на [[Луна]]та и самоубийството на Ян Палах: той вижда кацането на Луната като върховен акт на огромен доброволчески нихилизъм и пише: ''„математическата екскурзия на Луната е най-голямата измама на всички времена, завладяващо повторение на въртящия се свят, хванат в смърт и тъмнина“.'' За поета истинското събитие на годината е човешката саможертва на Палах, която го превръща в „горяща ракета, която измерва историята от начало до край“.
Люксембургският композитор [[Дейфид Бълок]] е бил помолен да напише
{{цитат|„Не бъдете безразлични към деня, в който светлината на бъдещето бе пренесена в едно горящо тяло.“<ref>{{Cite web |url=http://www.bullockmusic.info/Dafydd_Bullock_Website/Catalogue.html |title=Catalogue |publisher=Bullockmusic.info |date= |accessdate=14 April 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110721190108/http://www.bullockmusic.info/Dafydd_Bullock_Website/Catalogue.html |archivedate=21 July 2011 |df=dmy-all }}</ref>}}
Палах участва и в монолог в радиопиеса, озаглавена „Факла №1“ по [[радио BBC]], режисирана от Мартин Дженкинс и написана от Дейвид Поунол. В ролята на Палах е Карл Дейвис.▼
▲Палах участва и в монолог в радиопиеса
Френският документалист Реймон Депардон е режисирал филм за Ян Палах (1969).▼
Самоубийството на Ян Палах се споменава в песента на норвежкия певец Аге Александерсен „Va de du Jesus“.
Line 69 ⟶ 76:
== Имена на места ==
[[File:Lucemburk-jan palach.jpg|мини|180px|Площад „Ян Палах“ в Люксембург.]]
Площад „Ян Палах“ в центъра на [[Прага]] е наименуван на него, има и площад „Палах“ в [[Бърно]]. В [[Люксембург]], [[Франция]], [[Полша]] и [[Нидерландия]] също има улици, наречени на Ян Палах.
В [[България]] – във [[Варна]] има улица „Ян Палах“, на която се намира търговски център, наречен „Ян Палах“ („Палах център“). Най-старият (1969) рок клуб в [[Хърватия]] се казва „Палах“. Намира се в [[Риека]]. Има автобусна спирка, наречена на него. Ученическа зала във [[Венеция]]. Италиански остров е наречен на Палах.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
|