Волост: Разлика между версии

[[Файл:Вятское волостное правление.jpg|мини|300п|Сградата на волостната управа в с. [[Вятское]] (Ярославска губерния), 1900-те год.години]]

В Древна Русия цялата територия на [[княжество]]то се нарича волост. До XVIII век в Русия няма единно административно-териториално деление - – тя се дели на [[уезд]]и, станове и др., които на свой ред включват такива единици като пътища, дялове, волости, сотни и пр.

[[Петър I (Русия)|Петър I]] провежда реформа на висшите административно-териториални единици, като са образувани [[губерния|губернии]]. При управлението на [[Екатерина II]] броят на губерниите е увеличен, а те са разделени на уезди. При [[Павел I (Русия)|Павел I]] продължава унифицирането на административно-териториалното деление, като за селски територии с ''казьонни селяни'' (обслужвали императора и рода му) е създадена (1797) административната единица волост с органи за местно самоуправление. През 1837- – 1841 годг. волостите са разделени на селски общини (''сельские общества''). След отмяната (1861) на [[крепостното право]]<ref>Крестьянская реформа в России 1861 года. Сборник законодательных актов / под ред. К. А. Софроненко. - – М.: ГИЮЛ, 1954 - – 318 с.</ref> от [[Александър II (Русия)|Александр II]] са въведени волости и за останалите крепостни селяни: на [[дворяни]]те и [[помешчик|помешчиците]]. Така се утвърждава 4-степенна система от административно-териториални единици: губерния - – уезд - – волост - – община.

В хода на административно-териториалната реформа от 1923- – 1929 годг. в СССР волостите са закрити и се въвежда административно-териториално деление, в което основните единици са областите и районите.

Системата на управление във волостите се развива значително с реформата, започнала през 1861 г. и довела до пълна отмяна на крепостното право<ref>Самоуправление крестьянского сельского и волостного общества. — – М.: Тип. т-ва И.Д.Сытина, 1905. — – 143 с.</ref>. То се основава на нормативен документ с име ''„Общее положение о крестьянах, вышедших из крепостной зависимости“'' (1861).

Всяка селска община има селско събрание (''сельский сход''), което избира селските длъжностни лица - – селския старшина (''сельский староста''), събирача на данъци, стотници, десетници и др.) и разрешава разпределението на налозите, някои поземлени въпроси, дребни полицейски дела.

* волостна управа (''волостное правление'') - – при старшината

Имало е също „национални волости“ в региони със значителни етнически малцинства - – както в Руската империя, така и в СССР до реформата от 1920-те годгодини.

* Волость - – [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]]