Гъби: Разлика между версии

'''Гъбите''' са [[Царство (биология)|биологично царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки ([[хифи]]). Съвкупността от хифи се определя като [[мицел]]. При по-нисшите организми мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клеткиклетките]]те имат сферична форма с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид – клетката е силно разклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е [[Многоклетъчно|многоклетъчен]] (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.

Гъбите заедно с [[Бактерия|бактериибактериите]]те имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[Орхидея|орхидеятаорхидея]]та и [[салеп]]ът не могат да съществуват без [[симбиоза]] с микоризни гъби.

[[FileФайл:Schéma champignon.jpg|thumbмини|Устройство на гъба]]

* '''Паразитните гъби''' се развиват и хранят върху или в живи растения, животни и дори други гъби. Такива са например [[главова ръжда|главовата ръжда]], [[мораво рогче|моравото рогче]] и [[лозова мана|лозовата мана]], а от ядливите гъби – [[пъстърва (гъба)|пъстървата]], [[зимна припънка|зимната припънка]], [[сярна гъба|сярната гъба]] и [[пънчушка]]та. Последната е полупаразит и се развива често върху стари пънове, тъй като отчасти се храни от мъртва дървесина. Към неядливите ( неупотребявани за храна) лечебни гъби срещащи се в България спадат и Чага ( Inonotus obliquus, паразитира върху брези), Рейши ( Ganoderma lucidum,обикновено върху срязани пънове т.е. паразитно -сапрофитна ) като тук се срещат и други видове Ganoderma.

[[FileФайл:Fungus - Sexual reproduction.svg|thumbмини|300px|Полово размножаване на гъбите]]

Най-ранните фосили, притежаващи характеристики, типични за гъби, се отнасят към [[протерозой]]ския [[Еон (геология)|еон]], преди около 1 милиард и 430 милиона години. Тези многоклетъчни бентосни организми са с нишковидна структура с прегради и са способни на анастомоза.<ref name=Butterfield2005>{{cite journal |author=Butterfield NJ. |year=2005 |title=Probable Proterozoic fungi |journal=Paleobiology |volume=31 |issue=1 |pages=165 – 182 |url=http://paleobiol.geoscienceworld.org/content/31/1/165.abstract |doi=10.1666/0094 – 8373(2005)031<0165:PPF>2.0.CO;2}}</ref> Проучвания от 2009 г. оценяват появата на гъбни организми на около 760 – 1060 млн. години въз основа на сравнение на скоростта на отделяне на тясно свързаните групи.<ref name=Lucking2009>{{cite journal |author=Lucking R, Huhndorf S, Pfister D, Plata ER, Lumbsch H. |title=Fungi evolved right on track |journal=Mycologia |volume=101 |issue=6 |pages=810 – 822 |year=2009 |doi=10.3852/09 – 016 |pmid=19927746}}</ref> През голяма част от [[Палеозойска ера|палеозойската ера]] (542 – 251 млн. год.години) гъбите, изглежда, са били водни и са се състояли от организми, подобни на днешните ''Chytridiomycota'' по спорите, снабдени с [[камшиче]].<ref name=James2006b>{{cite journal |author=James TY, Kauff F, Schoch CL, Matheny PB, Hofstetter V, Cox CJ, ''et al''. |year=2006 |title=Reconstructing the early evolution of Fungi using a six-gene phylogeny |journal=Nature |volume=443 |issue=7113 |pages=818 – 822 |pmid=17051209 |doi=10.1038/nature05110|bibcode = 2006Natur.443..818J }}</ref> Еволюционната адаптация от воден към сухоземен начин на живот създава разнообразие от екологични стратегии за получаване на хранителни вещества, включително [[паразитизъм]], сапрофитство и развитие на мутуализъм (като микориза и лишеи).<ref name=LopezGomez2005>{{cite journal |author=López-Gómez J, Taylor EL. |title=Permian-Triassic transition in Spain: a multidisciplinary approach |journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology |volume=229 | issue=1 – 2 | year=2005 | pages=1 – 2 |doi=10.1016/j.palaeo.2005.06.028}}</ref> Последните (2009 г.) проучвания показват, че екологичното състояние на предците ''[[Ascomycota]]'' е било сапрофитство и че формирането на лишеи е настъпило няколко пъти независимо едно от друго.<ref name=Schoch2009>{{cite journal |author=Schoch CL, Sung GH, López-Giráldez F, Townsend JP, Miadlikowska J, Hofstetter V, ''et al''. |year=2009 |title=The Ascomycota tree of life: A phylum-wide phylogeny clarifies the origin and evolution of fundamental reproductive and ecological traits |journal=Systematic Biology |pmid=20525580 |volume=58 |issue=2 |pages=224 – 239 |doi=10.1093/sysbio/syp020}}</ref>

Гъбите вероятно са колонизирали сушата през [[камбрий|камбрия]] (542 – 488.3 млн. г.), дълго преди сухоземните растения.<ref name=Brundrett2002>{{cite journal |author=Brundrett MC. |year=2002 |title=Coevolution of roots and mycorrhizas of land plants |journal=New Phytologist |volume=154 |issue=2 |pages=275 – 304 |doi=10.1046/j.1469-8137.2002.00397.x}}</ref> Вкаменени хифи и спори от периода [[ордовик]] (460 млн. г.), намерени в [[Уисконсин]], приличат на съвременните ''Glomerales'' и са съществували в момент, когато земната [[флора]] вероятно се е състояла от неваскуларни растения, подобни на [[Bryophyta|бриофитите.]].<ref name="Redecker2000">{{cite journal |author=Redecker D, Kodner R, Graham LE. |title=Glomalean fungi from the Ordovician |journal=Science |volume=289 |issue=5486 |pages=1920 – 1921 |year=2000 |pmid=10988069 |doi=10.1126/science.289.5486.1920|bibcode = 2000Sci...289.1920R }}</ref> ''Prototaxites'', най-вероятно гъби или лишеи, са били най-високите организма от края на [[силур]]а. Гъбните вкаменелости не са типични и безспорни до началото на [[девон]]а (416 – 359.2 млн. г.), когато са в изобилие, най-вече представени от [[Zygomycota|''Zygomycota'']] и ''Chytridiomycota''.<ref name=Brundrett2002/><ref name=Taylor1996>{{cite journal |author=Taylor TN, Taylor EL. |year=1996 |title=The distribution and interactions of some Paleozoic fungi |journal=Review of Palaeobotany and Palynology |volume=95 |issue=1 – 4 |pages=83 – 94 |doi=10.1016/S0034-6667(96)00029-2}}</ref><ref name=Dotzler2009>{{cite journal |author=Dotzler N, Walker C, Krings M, Hass H, Kerp H, Taylor TN, Agerer R. |year=2009 |title=Acaulosporoid glomeromycotan spores with a germination shield from the 400-million-year-old Rhynie chert |journal=Mycological Progress |volume=8 |issue=1 |pages=9 – 18 |doi=10.1007/s11557-008-0573-1}}</ref> Приблизително по същото време, преди около 400 млн. год.години, ''Ascomycota'' и [[Basidiomycota|''Basidiomycota'']] се разделят,<ref name=Taylor2006>{{cite journal |author=Taylor JW, Berbee ML. |title=Dating divergences in the Fungal Tree of Life: review and new analyses |journal=Mycologia |volume=98 |issue=6 |pages=838 – 849 |year=2006 |pmid=17486961 |doi=10.3852/mycologia.98.6.838 |url=http://www.cybertruffle.org.uk/cyberliber/59350/0098/006/0838.htm}}</ref> а всички съвременни класове гъби възникват до късния [[карбон]] ([[Пенсилвания]], 318.1 – 299 млн. г.).<ref name="urlFungi">{{cite web |url=http://tolweb.org/Fungi/2377 |title=Fungi. Eumycota: mushrooms, sac fungi, yeast, molds, rusts, smuts, etc. |author=Blackwell M, Vilgalys R, James TY, Taylor JW. |publisher=Tree of Life Web Project |year=2009 |accessdate=2009-04-25}}</ref>

| colspan="5" | [[FileФайл:2005mushroom and truffle.PNG|350px]]

[[Ядливи гъби|Ядливите гъби]] са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен [[Теофраст]], живял през [[370 пр.н.е.|370]] – [[285 г. пр.н.е.]], описва в трудовете си печурката, [[трюфел]]ите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на [[хан (титла)|ханхановете]]овете и [[цар]]ете. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на [[зеленчуци]]те и продуктите от животински произход. Подобно на [[плодове]]те и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода – около 84 – 92% и сухо вещество – около 8 – 16%. Богати са на [[белтъчини]], минерални соли, мазнини, [[витамини]] ([[Витамин B1|B1]], [[Витамин PP|РР]], [[Витамин D|D]] и [[Витамин A|А]]) и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход.<ref>{{cite book | title=Гъбите в България | last=Йорданов | first=Даки | year=1978 | publisher=Издателство на [[БАН]] | location=София | pages=125 | isbn=19-2530-6-78}}</ref>

[[FileФайл:Dried mushrooms.jpg|thumbмини|leftляво|Сушени гъби]]