Национален музей „Земята и хората“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м год.-->г.; козметични промени
Ред 8:
| тематика = минералогия
| основан = 1986
| номер = [[FileФайл:Opoznai-bg.gif|30px]] '''61'''
| печат = има
| лятно = 10:00-18:00
Ред 22:
 
== История ==
Основан е през [[1986]] г., а е открит за посетители на 19 юни [[1987]] г.
 
Националният музей „Земята и хората”- София е държавен културен институт с национално значение. Извършва общонационални функции по издирване, придобиване, изучаване, опазване и представяне на минералите и минералните ресурси, като важна част от националното природно наследство. Участва в провеждането на държавната политика по изучаване и опазване на културното наследство, съвместно с компетентните държавни и общински органи. Осъществява методическа и друга помощ на музеите от националната музейна мрежа.
 
Сградата на Националния музей „Земята и хората” е построена в края на ХІХ век, като най-голямата постройка от тогавашната военна работилница (Софийски артилерийски арсенал). Една от първите сгради с цялостна железобетонна конструкция. Обявена е за недвижима културна ценност. През 1986 г. е предоставена безвъзмездно за изграждане на музей „Земята и хората”. Сградата е реставрирана и адаптирана по проект на арх. Христо Ганчев. Интериорът, музейният реквизит и начинът на експониране са разработени от проф. Иван Радев, а монументалната живопис е дело на проф. Теофан Сокеров.
Ред 34:
С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия”.
 
Музеят притежава богати и отлично комплектовани фондове. Към януари 2016 г. има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:
 
„Гигантски кристали“ – една от двете големи колекции в света;
Ред 56:
За да бъдат показани повече от минералните богатства, съхранявани във фондовете на музея и да станат достъпни за публиката, през 1989 година са сформирани пътуващи изложби, които гостуват в различни градове на България и чужбина. До сега музеят е осъществил 45 изложби в 37 града в България и два в чужбина: в Природонаучен музей, гр. Скопие, Република Македония и в Природонаучен музей “Херман Ото”, гр. Мишколц, Унгария.
 
Музеят е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на [[класическа музика|класическата музика]]. Утвърдени събития в годишната му програма са и [[кинология|киноложките]] и [[фелинология|фелиноложки]] изложби, фотоконкурси, [[спелеология|спелеоложки]] сбирки. Само броят на организираните концерти за периода от неговото основаване надвишава 1000.
 
Музеят разполага с [[библиотека]], научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.
Ред 62:
== Колекция ==
[[Файл:Зала 22.jpg|мини|Експозиция Гигантски кристали]]
Националният музей "Земята и хората" притежава богати и отлично комплектовани колекции. С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия”.
 
Към януари 2016 г. музеят има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:
Ред 75:
 
== Дарители ==
На 19 юни 1987 годг. музеят отваря врати за първите си посетители и ежегодно на тази дата чества Ден на дарителя на Националния музей “Земята и хората” .
Дарителството в България има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като обществено явление то е уникално с универсални черти и същност, и се обуславя от историческите обстоятелства на своето време. Националният музей  “Земята и хора” е създаден през 1986 година благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми чрез Националния дарителски фонд “13 Века България”. Броят на дарителите на музея към 2015 година нараства на 688 частни лица и над 233 институции и фирми.
 
През 1985 годг. Илия Делев, единственият търсач и колекционер на гигантски кристали в света подарява 53 гигантски кварцови кристали на ДОО “Фонд 13 века България” с условието: '''''„тази уникална колекция да бъде завинаги неделима и експонирана в моята родина на подходящо място, отговарящо на нейната научна и културна стойност.”'''''
 
Комитетът за култура (Министерство на културата) начело с Георги Йорданов полага усилия за спасяването на предвидените за разрушение сгради на военния Арсенал в София и превръщането им в музей, който да приюти дарението на Илия Делев.