'''Роден е на 19 декември 1906 г. в сливенското село Козарево, днес град [[Твърдица]].''' През 1923 г. взема участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. В периода 1932 – 44 годг. помага за изграждането на горското кооперативно движение. В годините на Втората световна война е съден за укриване на партизани. От 1944 г. е председател на окръжното ръководство на БЗНС в Сливен. Бил е народен представител в 26 ОНС и в 1 – 9 НС. През 1948 г. става секретар на [[Постоянно присъствие на БЗНС|Постоянното присъствие на БЗНС]]. Между 1948 и 1958 г. е секретар на НС на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. Между 1953 и 1958 г. е подпредседател на Бюрото на 2 НС. В периода 1957 – 1971 г. е заместник-председател на НС на ОФ. От 1958 до 1966 г. е подпредседател на Президиума на 3 и 4 НС. От 9 юли 1971 г. до 7 април 1972 е член на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет на НРБ]]<ref> Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 296</ref>. Бил е подпредседател на 6 и 7 НС. '''Умира на 18 юни''' '''1987 г.''' в автомобилна катастрофа със служебния си автомобил в района на гр. Елин Пелин, на път за родния си край.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 498, ISBN 954-528-790-X</ref> <ref> вестник „Земеделско знаме 19 юни 1987 г.“ </ref> Секретар е на Постоянното присъствие на БЗНС от 1948 до 1987 г. Награждаван е с ордените „Герой на социалистическия труд“ и „Георги Димитров“.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 327</ref>, както и на орден „13 века България“.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 334</ref> Дядо е на политика от БСП и народен представител [[Чавдар Георгиев]] и е вуйчо на политика от [[БКП]] и [[министър на културата]] 1982 – 1989 г. [[Георги Йорданов (БКП)]].
