Битка при Никопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 21:
}}
{{Coord|43|42|21|N|24|53|45|E|region:BG_type:event|display=title}}
[[File:Battle of Nicopole battle map 1396.jpg|мини|300п|Карта на битката]]▼
[[File:Nicopol final battle 1398.jpg|мини|300п|Битката при Никопол]]▼
[[File:Battle of Nicopol aftermath Thr_masacreofthecristians revenge for rahova massacre.jpg|thumb|300px|Екзекутирането на пленниците в отмъщение за избиването на турци в [[Оряхово|Рахово]]]]▼
'''Битката при Никопол''', състояла се на [[25 септември]] [[1396]] г. близо до [[Никопол]], [[България]], е краят на предпоследния голям [[кръстоносен поход]] в [[Средновековие]]то (последният е [[Варненски кръстоносен поход|Варненският кръстоносен поход]] 1443 – 1444 г.). Поражението на силите, изпратени срещу турците от [[Франция]], [[Англия]], [[Шотландия]], [[Унгария]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Полша]], [[Швейцария]], [[Венеция]], [[Генуа]], [[Влашко]], [[България]] и ордена на [[хоспиталиери|рицарите на Св. Йоан]], е и последният удар срещу загиващото [[Второ българско царство]] и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на [[Константинопол]] от турците.
== Предходни събития ==
След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.)
През 1395 г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]] (Гръмотевицата),<ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref> а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски [[васал]]. В очите на българските [[Болярин|боляри]], [[Деспот (титла)|деспоти]] и други полузависими балкански владетели, походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на [[Унгария]], а [[Венеция]] се страхува за балканските си владения [[Морея]] и [[Далмация]], както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между [[Европа]] и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и [[Амасра]]. Генуезците също владеят крепостта [[Галата (Истанбул)|Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Като цяло експанзията на османските завоеватели на Балканите вече започва да заплашва и останалата част от Европа. [[Сигизмунд Люксембургски]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещената римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време [[Западна схизма|Западната схизма]] е разделила папството на две, съперниците седящи в [[Авиньон]] и [[Рим]], a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. [[Стогодишна война|Стогодишната война]] между Англия и Франция е в застой обаче и кралете на тези страни са готови да си сътрудничат за поход срещу турците. Французите преговарят с унгарския крал [[Сигизмунд]] за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.▼
▲През 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време [[
== Дунавски кръстоносен поход ==
Първоначалният план на [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] предвижда [[Джон Гонт]], [[Луи Орлеански]] и херцог [[Филип Смели]] да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният [[Жан Безстрашни]], граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик [[Енгеранд VII дьо Куси]]. [[Кавалерия]]та се командва от френския [[маршал]] [[
==
Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а [[Никопол]] е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид I да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол. По пътя към него се присъединява неговият васал, сръбският княз [[Стефан Лазаревич]] с
Според нови изследвания данните за числения състав на войските, посочени от съвременните хроникьори, са силно преувеличени. В навечерието на битката при Никопол реално силите на двете страни са били много по-малки: 12 000 са кръстоносците и 15 000 турците
== Ход на битката ==
Пристигането на Баязид е изненада за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около
Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната [[тактика]] за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от [[Трансилвания]] и Влашко най-отпред като [[Авангард (военно дело)|авангард]], защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Френските, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Сигизмунд командва резерва, а поставя унгарският [[губернатор]] (отговаря на сегашното министър-председател) [[Никола II Горянски|Никола (Миклош) II]] от Гара да командва центъра, съставен от пехотинци [[унгарци]], [[германци]], [[чехи]], [[елзасци]], [[фламандци]] и малък брой [[тевтонски рицари]]. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.
Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци, които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската [[пехота]] напада рицарите, които надвиват турците, които не носят [[Ризница|ризници]]. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е прободен защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с него. Жан Безстрашни, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е загубена все още.▼
▲Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва дефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде атакувана от [[Тежка кавалерия|тежката кавалерия]]. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците.
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли. Войници под Херман II от Кили му помагат да достигне венециански кораб. Сигизмунд, както се твърди, казва за французите:
▲Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци, които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е прободен защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с него. Жан Безстрашни, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е загубена все още.
▲Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли. Войници под Херман II от Кили му помагат да достигне венециански кораб. Сигизмунд, както се твърди, казва за французите „Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си.“ Баязид и неговият шурей Стефан Лазаревич тогава виждат знамето на друг шурей Никола II Горянски, който се бие на страната на унгарците и го убеждават да се предаде. Влашката конница отстъпва и се отправя към дома.
== Последици ==
▲[[File:Battle of Nicopol aftermath Thr_masacreofthecristians revenge for rahova massacre.jpg|thumb|300px|Екзекутирането на пленниците в отмъщение за избиването на турци в [[Оряхово|Рахово]]]]
На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство. Някои успяват да избягат и да се завърнат у дома, но мнозина загиват. Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и [[Адриатическо море]], подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по [[Коледа]]. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в [[Бурса]]. Англия и Франция скоро възобновяват войната си. Влахия продължава да се противопоставя на турците и спира две турски експедиции през следващите години. Поражението и пленяването на Баязид от [[Тимур]] [[битка при Ангора|при Ангора]] предизвиква хаос в Османската империя и Мирча се възползва от случая, за да организира заедно с Унгария кампания срещу турците. Унгарците и поляците са победени в [[битка при Варна|битката при Варна]], а Константинопол е превзет през [[1453]] г. Последван от деспотство [[Мореа]] през [[1460]] г. и Трапезундската империя през [[1461]] г., с което се слага край на последните остатъци от Византийската империя в Анатолия и на Балканския полуостров.▼
На 26 септември Баязид заповядва [[екзекуция]]та на между 3 000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в [[робство]]. Някои успяват да избягат и да се завърнат у дома, но мнозина загиват.
▲
== Източници ==
|