Битка при Никопол: Разлика между версии

След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) османците[[османци]]те, както турците са наричани по името на основателя на държавата им [[Осман I]] (1259 – 1326 г.), завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I Йълдъръм (Гръмотевицата) <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими балкански владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Морея и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и Амасра. Генуезците също владеят крепостта [[Галата (Истанбул)|Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Като цяло експанзията на османските завоеватели на Балканите вече започва да заплашва и останалата част от Европа. [[Сигизмунд Люксембургски]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещената римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

Първоначалният план на [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] предвижда [[Джон Гонт]], [[Луи Орлеански]] и херцог [[Филип Смели]] да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният [[Жан Безстрашни]], граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик [[Енгеранд VII дьо Куси]]. [[Кавалерия]]та се командва от френския [[маршал]] [[Жан Бусико|Жан льо Менгр]], известен като Бусико. Те повеждат 10 000 французи, най-вече кавалерия от [[Бургундия]], заедно с английски контингент от 10001 000 души. Има още 60006 000 германци от Рейнските области, [[Бавария]] и [[Нюрнберг]]. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан са били 80008 000. Сигизмунд се присъединява с 60006 000 – 80008 000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от [[Дижон]] през април 1396 г., пристигат във [[Виена]] през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в [[Будапеща|Буда]] през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от [[Родос]] малък брой рицари-[[йоанити]] начело с [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] ФилибертФилибер дьо НаяксНейак. Воеводата на [[Влашко]] [[Мирча Стари]], който е [[васал]] на Унгария, също се включва в кръстоносната войска със значителна сила. Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в [[биткаБитка при РовинеКарановаса|битките при Карановаса]] и [[Битка при Ровине|Ровине]] и битките за княжество [[Добруджанско деспотство|Карвуна]] през 1395 г.

ДьоЖан дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при [[Оршова]], като прехвърлянето с лодки и [[Понтон (плавателен съд)|понтони]] трае осем дни. ФранцузкиятФренцкият маршал Жан льо Менгр разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стените на [[Видин]], ''„излезе от града господарят на този град, който беше православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земя на маджарския крал, а също и всички турци, които бяха вътре в града''“.“ <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 206</ref> Кръстоносците плячкосват районите, през които минават. Рахово (днес [[Оряхово]]) е разграбен, а жителите му – турци са пленени или убити. Разни по-малки османски гарнизони[[гарнизон]]и са разбити по пътя.

== ОбсадатаОбсада на Никопол ==

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а [[Никопол]] е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид I да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол. По пътя към него се присъединява неговият васал, сръбският княз [[Стефан Лазаревич]] с 50005 000 тежко въоръжени конници. Стефан е можел да запази пасивен [[неутралитет]], но той ненавижда унгарците повече от турците и затова избира активна форма на вярност към своя господар. Освен това сестра му Оливера е жена на султана.

Според нови изследвания данните за числения състав на войските, посочени от съвременните хроникьори, са силно преувеличени. В навечерието на битката при Никопол реално силите на двете страни са били много по-малки: 12 000 са кръстоносците и 15 000 турците [3], т.е. те са приблизително равни.

Пристигането на Баязид е изненада за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 10001 000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите.

Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната [[тактика]] за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от [[Трансилвания]] и Влашко най-отпред като [[Авангард (военно дело)|авангард]], защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Френските, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Сигизмунд командва резерва, а поставя унгарският [[губернатор]] (отговаря на сегашното министър-председател) [[Никола II Горянски|Никола (Миклош) II]] от Гара да командва центъра, съставен от пехотинци [[унгарци]], [[германци]], [[чехи]], [[елзасци]], [[фламандци]] и малък брой [[тевтонски рицари]]. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.