Отваря главното меню

Промени

53 байта изтрити ,  преди 1 година
м
год.-->г.; козметични промени
== География ==
 
Селото се намира на 10 км западно от град [[Попово]], на висок хълм, на около 430 [[м]] [[надморска височина]]. Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата [[Паламарца]], [[Медовина (село)|Медовина]], [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Асеново (Област Велико Търново)|Асеново]], [[Водица (Област Търговище)|Водица]] и [[Ковачевец]].
 
Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.
 
== История ==
Най-ранното документирано споменаване на селото в [[Османска империя|османо-турски документ]] е от [[1524]] годг. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — '''Пусубина''', '''Пособина''', '''Посъбина''', '''Костабина''', ('''Косабино''' — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от [[Стара планина|Балкана]]. През [[1622]] годг. в Посабина има 66 български къщи, а административно то попада в [[кааза]] Херазград ([[Разград]]), [[вилает]] [[Провадия]].
 
Според устно предание в местността ''Юртлука'' се намирало по-старо българско село, което носело името '''Тиджаре'''. През него минавал път от [[Велико Търново]] за [[Шумен]], но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, [[кърджалии]] и [[даалии]] жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци. Устни предания от селото разказват и за отвличане и [[помохамеданчване]] на български девойки и невести. На [[27 май]] [[1876]] край селото е заловен [[Петър Иванов Русков]], революционер от [[чета на Таньо войвода|четата на Таньо войвода]]. Според документи през [[1877]] годг. в селото вече има само 20 български и около 200 турски и 10 [[черкези|черкезки]] къщи.
 
За пръв път руски войски наближават селото около [[Петровден]] [[1877]]. Няколко дни по-късно руските войски се оттеглят, а заедно с тях и българското население. На [[28 ноември]] [[1877]] годг. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между [[руснаци]] и [[турци]]. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война]] местните жители се върнали в селото си и го изградили отново. Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.). Почти всички турци се изселват в Османската империя и през [[1898]] годг. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.
 
Първото светско училище в селото е построено през 1877 годг., а църковният храм е издигнат през 1886 с патрон [[Свети Иван Рилски]]. Много преди [[Освобождението]] в селото имало само малък църковен [[параклис]]. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара [[джамия]], към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ([[медресе]]).
 
Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.
 
Днес в селото живеят заедно българи и турци с основен поминък [[земеделие]] и [[животновъдство]].
 
* Кметство;
* Поща;
* Народно читалище „Самообразование“;
* Църковно настоятелство;
 
== Културни и природни забележителности ==
[[FileФайл:Posabina_russian_monument.jpg|мини|140 px|Железният паметник]]
* Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от [[неолит]]а, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
* Църковният храм „Св. Иван Рилски“, построен във възрожденски стил през [[1886]] годг. Иконите са създадени от късни [[Тревненска художествена школа|тревненски зографи]] и имат датирани надписи от 1885 годг. През 2007 годг. църквата е основно ремонтирана;
* Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28 ноември 1877 годг.;
* Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28 ноември 1877 годг.;
 
== Редовни събития ==
 
== Личности ==
* Иван Ганев Камбуров (1934) – инженер, енергетик, общественик, с големи заслуги в проектирането на много [[ТЕЦ]]-ове в България; с големи заслуги за подменянето на ел. мрежата в селото; носител на Народен орден на труда;
* Иван Колев Сламаров — „Гемето“ (1914-1996) - дърводелец;
* Димитър Иванов Димитров (1905-1955) – инженер, енергетик, общественик, завършва образование в [[Тулуза]], с големи заслуги за електрифицирането на България; пръв директор на “Електроснабдяване” - София;