В периода между [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], и последвалата [[Първа световна война]], преговорите между двете страни временно са преустановени.
В края на 20-те год.години на XXв.XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включва Румъния, Гърция, Полша, Югославия и др. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни не успяват да сключат споразумение. Основната идея, около която най-общо се консолидират позициите са по изграждането на мост в района на Корабия – [[Гиген]]. Аргументите за местоположението са както от географски характер – релеф на терена, почвена характеристика и условия за изграждането на подобна конструкция, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.
След Втората световна война се подновяват преговорите за изграждането на мост над р.река Дунав, който да свърже румънския с българския бряг. Обектът е наречен. „889“<ref>ЦДА, Ф. 1, оп. 64, а.е. 76.</ref> В свое решение от 11 март 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изразява съгласие с предложените условия от страна на Съветското правителство за построяване на моста през река Дунав на определеното място – Русе-Гюргево, както и строителството да бъде възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз.
С Постановление на МС от 25 май 1954 г. е решено мостът да се открие за редовна експлоатация на 21 юни 1954 г. с подходящо тържество. Сред членовете на българската делегация, присъствали на тържественото откриване, е Вълко Червенков – председател на МС и др. Постановено е събитието да бъде филмирано от българската кинематография и да се предава по радиоопредавателни станции.<ref>ЦДА, Ф. 136, оп. 15, а.е. 268.</ref>
