Славяново (област Търговище): Разлика между версии

'''Славя̀новоСлавя̀ново''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Попово]], [[област Търговище]].

Селото е разположено в равнинна местност със слаб наклон от [[запад]] към [[изток]]. Пресечено е от четири рекички, три от които водят началото си от селото. Намира се на 11 [[км]] югозападно от [[Попово]], на 200 – 300 [[м]] [[надморска височина]]. Непосредствено до него минава ж. п. линия [[София]] – [[Варна]], на която то е и [[гара]]. През него минава шосето за град [[Антоново]]. Граничи със землищата на селата [[Медовина]], квартал [[Сеячи]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]] и [[Посабина]].

[[КартинкаФайл:Slavyanovo-Targovishte-district-old-school.jpg|мини|ляво|220 px|Климатичното училище]]

За пръв път селото се среща в османо-турски документи от [[1524]] и [[1541]] годг. под името '''Кара''' '''агач''', като част от [[нахия]] Чернови (Червен). В документ от [[1573]] годг. се среща под леко изменена форма - '''Кара агадж''' - '''кара агач кьой'''. До това село се е намирало и друго малко селце, което впоследствие изчезва.

[[FileФайл:Slavyanovo-Targovishte-district-mayors.jpg|мини|200 px|Кметството на селото]]

Според старо предание първата къща, която се построила на днешното място на селото, е била под един [[бряст]] (караач, ''karaağaç''). Обаче при раждането на цар [[Борис III|Борис]], по желание и с решение на на общинския съвет, селото било преименувано през [[1894]] годг. на името на новия владетел - '''Борисово''', а през [[1947]] годг. получило днешното си име - '''Славяново'''.

Преди [[Освобождението]] селото било чисто турско, имало около 220-250 къщи. Към [[1857]] годг. идват две [[татари|татарски]] семейства. Заселват се и [[черкези]], но не се задържат дълго по простата причина, че нямало българско население за да го грабят. Турските жители са били повечето заможни и интелигентни, живели тих и мирен живот. Българи са идвали само като [[чирак|чираци]], занаятчии, но никога не се заселвали за постоянно.

[[КартинкаФайл:Slavyanovo-Targovishte-district-war-memorial.jpg|мини|ляво|180 px|Паметна плоча]]

Турските жители най-много се занимавали тогава със [[скотовъдство]], с отглеждането на кози и със [[земеделие]]. През [[1877]] годг. селото било с 211 къщи и 1055 жители. Имало училище и [[джамия]], която изгоряла по време на войната през [[1877]] годг. В по-късно време мюсюлманите издигнали малка стаичка на същото място до развалините, която им служела за молитвен дом.

При настъпването на руските войски през лятото на [[1877]] годг., населението избягало към село Шериметлер (дн. [[Берковски]]), където стояло около един месец, а после отишло към шуменските села. След падането на [[Плевен]] веднага се завърнало, но започнало и да се изселва към [[Турция]]. В околностите на селото не са станали сражения. В околността били установени бойни сили под командването на [[Селих паша]]. След края на войната са изпращани войски за преследване на турски хайдути и разбойници, които се укривали в гористата местност край селото.

Първите български заселници дошли през [[1882]] годг. от село [[Водица (Област Варна)|Водица]] и Тревненския Балкан, от колибите [[Райнушковци]] - Белишка община, а през [[1883]] годг. дошли наведнъж жителите на 70 къщи от Тревненско ([[Ноевци]], [[Габровци|Радневци]], [[Стойковци]]), от Еленско ([[Беброво]], [[Мерданя]]) и от днешния град [[Стражица]] и др. От село [[Водица (Област Търговище)|Водица]] първият български поселник е дядо Йордан Тодоров. През [[1898]] годг. в селото имало 118 български и 24 турски къщи. За първи път българско училище се открило в [[1885]] годг. с учител Ангел Гавраилов. Занятията си водил по новата звукова метода. Училището се е помещавало в турски обор. През [[1887]] годг. е направено малко училище с две стаи. Църквата „Свети [[Иван Рилски]]“ е започната през [[1888]] годг., ремонтирана и преустройвана е осветена през [[1921]] годг., а камбанарията ѝѝ е построена през [[1934]] годг. Отначало за службата идвал свещеник от село Балджи Омур /дн. [[Медовина]]/.

На горния край към ж.п. линията се издига величествената сграда на училището, в което има добре уреден театрален салон. През есента на [[1928]] годг. е било открито и земеделско училище, което днес не съществува. Запазена е неговата двуетажна сграда, построена през [[1925]] годг. и имаща и до днес висока архитектурна стойност - т. нар. „Климатично училище“. В миналото селото имало две моторни мелници, две малки маслени фабрики /за производство на слънчогледово масло/. Главният поминък е земеделието и животновъдството, a жителите на селото се славели в близкото минало и като добри майстори-дюлгери.

== Религии ==

* Християнска ([[източно православие|източноправославна]]);

* Народно читалище „Люба Велич“, основано първоначално през [[1905]] годг. като читалище „Напредък“;

* Църква „Свети [[Иван Рилски]]“;

== Културни и природни забележителности ==

* Сградата на „Климатичното училище“, построена през [[1925]] годг.;

* Местността '''Баалък''' '''тепе''' - в тази местност са станали частични сражения през Освободителната война. В миналото в местността Баалък тепе е бил намерен стар римски кюп с големи размери.

* Местността '''Клиседжика''' - характерна за селището с това, че се намират зидове от стара църква, чиито развалини са личали до 30-те години на 20-ти век, дълги около 8 м и широки 4 м. Стените са били правени само от камък и хоросан. Днес мястото се казва Черквище. Според старо предание селото се намирало най-напред в тази местност, но било изместено поради появилата се [[чума]]. Там са намирани и златни монети и т. нар. „костадинки“.

== Личности ==