Турски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 38:
След като турците приемат исляма през X век, в използвания в администрацията език навлизат множество [[арабски език|арабски]] и [[персийски език|персийски]] думи. [[Турска литература|Турската литература]] през [[Османска империя|Османската епоха]], особено поезията, е силно повлияна от персийската, като заема от нея традиционни метрики и голямо количество думи. Литературният и официален език от този период е известен като [[османски турски език]]. Той е силно повлиян от арабския и персийския и е трудноразбираем за повечето турци – по-слабо образованите говорят простонароден турски (''kaba Türkçe''), който лексикално е по-слабо арабизиран и персизиран и който става основа на съвременния турски.{{hrf|Glenny|2001|99}}
След края на Османската империя и основаването на Република Турция през 1932 година е учредена [[Турска езикова служба|Турската езикова служба]] под патронажа на президента [[Мустафа Кемал Ататюрк]], която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти.{{hrf|Lewis|2002|}} Забранявайки употребата на чуждици в печата, службата успява да премахне няколкостотин чужди думи. Повечето думи, които службата се опитва да въведе са новосъздадени на основата на тюркски
В резултат на рязката промяна в езика се появяват чувствителни различия в речника между поколенията. Докато родените преди 40-те години на XX век са склонни да изполват по-често традиционни думи с арабски и персийски произход, по-младите поколения ползват съответните наложени от образователната система техни заместители. Като ироничен пример за този процес е сочена известната реч „[[Нутук]]“, произнесена от самия Ататюрк през 1927 година, която оттогава е адаптирана трикратно (през 1963, 1986 и 1995 година), така че да е разбираема за по-късната публика.{{hrf|Lewis|2002|2 – 3}}{{hrf|Yazıcı|2007}}
| |||