Край селото са открити две трикорабни базилики с нартекс и екзонартекс от 5-6VI век. Декоративната пластика в градежа е от мрамор.<ref>[http://www.kralemarko.org.mk/default-mk.asp?ItemID=776A1FABCFBD7249B2183EFF4A5A31EA Македонски ранохристијански базилики]</ref>
През 19XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Николич е посочено като село с 21 домакинства, като жителите му са 74 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 192-193.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото е населявано от 160 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_09.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 164.]</ref>
В началото на 20XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 200 българи екзархисти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 100-101</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 541 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
