В края на 19XIX век Прешево е център на Прешовска кааза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Пр{{Уникод|ѣ}}шово'' е населявано от 2 000 жители [[арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_29.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 218.]</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 в ''Прешово'' (Prechovo) има и малко християни - 280 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 144-145.</ref>
Гробищната църква „[[Свети Димитър (Прешево)|Свети Димитър]]“ е от 1905 година.<ref name="Епархија Врањска">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=92 | заглавие= Храм св. великомученика Димитрија |достъп_дата = 2017-12-25 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Епархија Врањска |език= |цитат= }}</ref>
